Делнична библия ІІ (Преживени истории), том 3 (твърди корици) - Божана Апостолова

Пет томчета за 50-годишен творчески живот – много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? „Нейните книги са повече от хубави – пише проф. Миглена Николчина. – Те са измежду онези книги, които са важните за придвижването на една литература. Като звездата, която огъва с гравитацията си космическото пространство, творчеството на Апостолова огъва литературното поле и в това огъване събира и задава посоки. И пътища.”

Том 3. „Делнична библия“ (Книга втора)

„Животописьт на Божана Апостолова е твърде различен от тради­ционната представа за българския па­тент, наложена напоследък от два – в общи линии противоположни – типа мемоарно писане. Типът Тошо Тошев, където централна фигура е всезнаещи­ят и раздаващ оценки журналист общественик, и типът Вера Мутафчие­ва: историкьт литературовед, чийто живот встрани от новините и пра­вещите ги е ценност сам по себе си. Тошев не е излязъл от своя Сurriculum vitae, Мутафчиева е създала Opus vitae. В първия случай историята е самото ежедневие с неговите фигури – големи и малки, във втория историята е над-временна, над-личностна, защото Opus vitae в последна сметка е Opus Dei, Де­лото на Бога.

„Делнична библия“ започва с болка (тежка животоспасяваща операция) и завършва с болка (спомена от загу­бата на бащата, който преминава в усещане за загуба и на самия себе си) – точно както с болка (при раждане­то) започва животът и с болка (при смъртта) завършва.

През цялото животоописание болка­та, раняването – и духовно, и физичес­ко – задава случващото се, предначер­тава го. Болката е a priori, надмогване­то на страданието е от дълбочината на сърцето, ab imo pectore. Оцеляване­то, след като делникът е погълнал своята поредна хапка живот, е послание­то на този впечатляващ животопис.

Събитията в него протичат през последните 15 години на така наре­чения български преход. Сменят се немци, руснаци, швейцарци, турци и дори мошеник нигериец сред тради­ционен български персонаж. Но всичко е заключено в рамките на един човеш­ки живот, и дори на един поглед към живота, който няма претенция да бъде исторически, отгорепоставен, и само на места допуска известна доза оценъчност.

Това не е ограничител, а достойнство на текста, свидетел на неговата ав­тентичност като животопис. Малко са в нашата литература автентич­ните животописи, тия, които не те карат да се питаш: ама това истина ли е?

И тъй, този Opus vitae започва с вро­дена инатчийска жилавост пред из­питанието, наречено живот, сменя за дни бедността с богатството и пак за дни богатството с бедност, за да завърши с една постигната бизнес мечта и с една неизпълнена (и неизпъл­нима, мисля, в ничий живот) мисия: да намериш себе си.

Който е разбрал, че богатството е нещо твърде относително и дори временно, да хваща тая книга. Който не го знае, пак да я чете, защото „Дел­нична библия“ търси: измеренията зад сделката, зад преговорите, зад бизнес партньора. Това вероятно е амбици­озен план, но автоиронията, която е третата (с болката и опрощението) вдъхваща живот струя на животописа, я спасява от пледоарниченето, от плоското наливане на ум на непросве­тени. Тъкмо автоиронията, усмивка­та в себе си и към себе си, заедно с прошката и болката към и за всички, превръща животописанието на Божана Апостолова в една от малкото чо­вечни книги на прехода. Прави така, че най-ценното усещане от първата до последната страница да е: И ти го можеш, само го поискай силно!“

Антон Баев