Делнична библия І (Преживени истории), том 2 (твърди корици) - Божана Апостолова
Пет томчета за 50-годишен творчески живот – много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? „Нейните книги са повече от хубави – пише проф. Миглена Николчина. – Те са измежду онези книги, които са важните за придвижването на една литература. Като звездата, която огъва с гравитацията си космическото пространство, творчеството на Апостолова огъва литературното поле и в това огъване събира и задава посоки. И пътища.”
Том 2. „Делнична библия“ (Книга първа)
Роман, в който обаче героите не са измислени, а историите са преживени, както пише в подзаглавието на тази удивителна като разказ и внушение проза.
„Борбата на душата със себе си и със света е съкровената история на тази книга и тя е разказана така, че характерът на авторката, нейното поведение, житейските й избори и прочее се разкриват с несъмнена убедителност. Що се отнася до „Делнична библия“, аз напълно приемам нейните „граници на искреност“. Те съответстват на създадения образ на разказвачката, рязък в ответното си поведение, но чувствителен и раним. Натрупал горчив опит, но разбиращ снизходителността към човешките слабости. И там, където срещаме по-драстични на вид признания, намираме всъщност ярко, нелицеприятно изображение на преживяното време.“
Димитър Кирков
„Книгата си заслужава. Божана Апостолова е искрена и наблюдателна. Има места в книгата й, на които могат да завидят много писатели. Тя успява да преодолее суетата си и да сподели с нас някои интимни истини. Така тя разширява границите на своята искреност, а това е много трудно при спомените за преживяното. Вярваме й, защото гледа на себе си и на света с разума на сърцето си.“
Ивайло Петров
„ „Делнична библия“ на Божана Апостолова ми напомня разразен прибой, който упорито се бие в скалата от човешки нрави. Една... сякаш променлива стихия, превръща се ту в искра, попаднала в буре с барут, ту в ненадейна донкихотовска химеричност, търсеща някаква своя атрактивност, изразена от смесени метафорични, делнични и дори директни внушения. Движеща се постоянно между сурови, корумпирани среди и откровени или излъгани приятелства и търсеща опорни точки в светостта на близки, обичани хора. Впрочем една действително делнична библия, която независимо от силно емоционалния й подход задържа вниманието ни с категорична и нерядко отчаяна, но несломима справедливост.“
Иван Теофилов
„Думата „изненада“ е бледа, бях направо потресен, когато зачетох Божанината книга. Господи, какъв „живот без маска и без грим“ се разкри зад луксозната обложка! Какво повествование за сирашко-сиромашки бит в „еврейски квартал“, с този мотив за вездесъщия глад. И какъв смях през сълзи над преживените унижения в детството, какъв усет за трагикомичното – играта на „ресторант“, рожденият ден на Тоничка с пианото. А трагическият връх на книгата е във втората й част – описанието на автомобилния набег до Гърция, смъртта и погребението на „чичо Петров“. Епизодите, описани върху петнадесетина страници, ми се привидяха като кадри от „Пътуване към Китира“, които съдбата монтажистка е изрязала от една кинолента, за да ги слепи със сцени от друг филм – пловдивския вариант на „Москва не вярва на сълзи“.“
Иван Цанев
