Делнична библия 1ч. - Божана Апостолова

Автобиографичната изповед на Б. Апостолова “Делнична библия” е достойна реплика спрямо саморекламата, която някои писатели си направиха през изтичащата вече година в подобни книги. Уважението обаче към околните, от една страна, и естественият и категоричен отказ да говориш патетично за себе си, от друга, са онези отличителни белези на книгата, които й придават особена полемична сила и определят характера на поетическия рисунък. “Аз”-ът на Апостолова не надделява никъде в “Делнична библия” над останалите гласове. В разгърнатите диалози, които в някои случаи се превръщат в противоборства, никога не се пренебрегва другият за сметка на първоличния повествовател.

Политическият гръбнак на литературата ни неизбежно присъства в тази изповед, но докато в споменатите книги на семейство Левчеви този гръбнак има за цел панически да изковава свидетелства за невинност, тук той рефлектира в епизодите и ги преобръща. Такъв е например тъжният разказ на Апостолова за двете представяния на поезията на Павел Матев: първото – строго охранявано, тържествено и масово посетено, а второто – спокойно и камерно заради изпадането на поета в политическа немилост след 1989 година.