Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и истината за Иисус Христос - Божидар Палюшев
В книгата се разглежда от една съвършено нова гледна точка явлението "окултен ренесанс". Направен е анализ на грешките във философията на Хермес Трисмегист, разгледани от една съвременна научна гледна точка; заблудите на лъженауките алхимия, астрология, "модерни" окултни науки и др.Изследвана е философията на аристотелизма, неоплатонизма, механицизма и геометризма в науката и тяхното взаимодействие с езотеризма и окултните науки. Посочени са заблуждаващите ориентири на херметизма в оформянето на материалистическата наука. Изтъкната е заслугата на езотеризма в оформянето на мита за "свещения Граал" и т.нар. "шифър на Да Винчи", както и ролята на херметизма в развитието на езотеричните учения - теософия, антропософия, розенкрайцерство, теорията на Шипов и др. Разгледано е принципното различие между вижданията на езотеризма, основан на херметичната философия, от една страна, и философията на християнаската религия и Физиката на Бога, от друга. Въз основа на анализа, направен в книгата, са класифицирани три отделни култури в системата на човешкото познание.
УВОД 13
РАЗДЕЛ ПЪРВИ
Произход и развитие на херметизма, езотеризма, окултизма и мистицизма през вековете. Източници и механизми на разпространението на тези учения в християнска Европа.
Глава първа
Антични източници – Египет, Гърция и Израил.
§1.1.1. Философията на Хермес Трисмегист и четирите типа култури на мислене в човешкото познание... 53
§ 1.1.2. История на езотеричните учения, възникнали от взаимодействието на трите велики древни култури – египетската, гръцката и еврейската. Възникване на астрологията и алхимията... 115
§ 1.1.3. Приносът на еврейската култура на мислене в развитието на херметичното учение. Произход на кабалата. Езотеричното учение за сътворението. Принципи на кабалистичната аритмология... 136
Глава втора
Езотеризмът през ранното Средновековие. Наченки на християнския езотеризъм – един потенциален враг на традиционното християнско учение през вековете. Ролята на гръцката култура в развитието и разпространението на ранния християнски езотеризъм.
§ 1.2.1. Продължаващото влияние на неоплатонизма върху езотеричните учения през периода, предхождащ ранното Средновековие. Паралел между гностичния и херметичния езотеризъм... 143
§ 1.2.2. Същност на идеите, произтичащи от неоплатонизма, аристотелизма и неопитагорейството. Системното противоречие на тези школи с ортодоксалното християнско учение. Причини и основания за възникването на ФБ... 157
§ 1.2.3. Първи проявления на християнския езотеризъм и отрицателните последици от него за истинното християнско учение... 171
Глава трета
Езотеризмът през тъмните векове на Средновековието. Синтезът на езотеричните учения с арабската ислямска култура. Арабски херметизъм, алхимия и астрология. Първите кълнове на светската наука. Трите пътя на проникване на езотеризма в средновековна Европа.
§ 1.3.1. Езотеризмът през тъмните векове на Средновековието... 182
§ 1.3.2. Езотеризмът и Исляма. Арабски херметизъм, алхимия и астрология. Религиозната философия на Ибн Сина. Трите пътя на проникване на езотеризма в средновековна Европа.... 197
Глава четвърта
Предренесансов и ренесансов период в развитието на езотеризма в Западна Европа. Златните векове на Ренесанса (14–16 век).
§ 1.4.1. Предренесансов период в развитието на езотеризма в Западна Европа. Разпространението на херметичната философия. Рицарски ордени и тайни общества – произход и същност... 215
§ 1.4.2. Ренесансът – кръстопът на различни човешки култури. Образът на митичния Фауст. Херметичната философия в изкуствата и литературата... Златните векове на Ренесанса (14–16 век). Ролята на Францисканския орден и на Оксфордската школа... 228
§ 1.4.3. Ученията на ренесансовите херметици. Приносът на ренесансовите мислители към класическите учения на Хермес Трисмегист – процес на задълбочаване на заблудите, произхождащи от херметичната философия. Парадоксът, наречен „християнска кабала“. Фалшът на култа към древното знание, „разкриващо“ тайните на Божието битие. Ролята на ренесансовия херметизъм в процеса на възникване на светската наука... 262
РАЗДЕЛ ВТОРИ
Падение и възход на херметизма и езотеризма по времето на Ренесанса и след него, един цикличен процес, продължаващ и до наши дни. Появата на светската атеистична наука, едно отрицание на древния херметизъм. Преход от херметичната магия към тайните общества. Реабилитацията на херметизма. Възникване и разпространение на мита за родствената линия на Иисус Христос – едно „изобретение“ на съвременния херметизъм. Тайното общество на Сион. Истината за т. нар. „шифър на да Винчи“. Контролиране на човешкия разум и политическите манипулации с общественото съзнание. Екстремни форми на заблуждаващото познание, породено от осъвременените херметични учения. Митът за извънземните цивилизации. Новите форми на херметичната и езотеричната мисъл. Учението на съвременните руски езотерици Шипов, Акимов, В. и Т. Тихоплав, Г. Грабовой, Е. Мулдашев и др. Идеята за глобализма и новия световен ред – едно продължение на древната херметична идея за единството. Ученията на съвременните антихристи и лъжемесии. Трите култури в системата на човешкото мислене. Истината за Иисус Христос – крайъгълен камък в спора между светогледите, породени от трите култури: християнството, херметизма и светската наука.
Изводите от коригирания вариант на теорията на торсионните полета – предизвикателство към модерния херметизъм и езотеризъм и техните претенции за монопол върху познанието за невидимия духовен свят. Съвременното състояние на нещата в дискусията между привържениците на еволюционната теория и защитниците на идеята за Сътворението. Какво означават думите „интелигентен дизайн“ и „нередуцираща се сложност“? Едно интересно нововъведение в изучаването на възможната физическа смърт на живота върху планетата Земя, свързани с явленията „затопляне на климата“ и „новата ледникова епоха“. Новите хоризонти пред науката, очертани от християнския светоглед. Развенчаване на мита за Новия Окултен Ренесанс.
Глава първа
Падението на ренесансовия херметизъм след появата на светската атеистична наука. Аналитичният метод в науката – една противоречаща на херметичната идея за единството методология в научното мислене. Философията на аналитичния рационализъм.
§ 2.1.1. Падението на херметизма след появата на светската аналитична наука. Аналитичният метод на Бейкън и Декарт. Философията на научния материализъм – една противоречаща на херметизма познавателна система. Анализ на това противоречие от гледна точка на НЛНП... 290
§ 2.1.2. Предизвикателствата към херметизма и езотеризма от страна на аналитичната научна мисъл. Фрагментиране на действителността в смисъла на картезианската философия. Постепенното завръщане към единството на науката. Херметичните извори на идеята за единството в науката... 301
Глава втора
Появата на тайните общества и франкмасонството. Тайните общества – един естествен продължител и хранител на херметичните идеи и учения. Модерното масонство и идеята за глобализма. Ролята на тайното общество на Сион в изопачаването на фактите, свързани с личността на Иисус Христос. Митът за Мария Магдалена и „наследниците“ на Божия Син. Митът за „свещения Граал“. „Шифърът на да Винчи“ и истината за него, разкрита от един американски историк. Херметически и религиозни форми на изопачаване на христовото учение – рожби на херметичното учение.
§ 2.2.1. Появата на тайните общества и франкмасонството. Тайните общества – един естествен продължител и хранител на херметичните идеи и учения. Модерното масонство и идеята за глобализма... 336
§ 2.2.2. Ролята на тайното общество на Сион в изопачаването на фактите, свързани с живота и личността на Иисус Христос. Митът за Мария Магдалена и „наследниците“ на Божия Син. Митът за „свещения Граал“. „Шифърът на да Винчи“ и истината за него, разкрита от един американски историк. Херметичната идея за единството и съвременният глобализъм... 349
Глава трета.
Анализ на някои модерни религиозни форми на изопачаване на християнското учение – рожби на херметичната философия за единството. Екстремни подходи и идеи в езотеричното и херметичното познание. Съвременната руска школа на херметизма и езотеризма.
§ 2.3.1. Антихристиянският характер на Обединителната църква на С. М. Муун и нейните допирни точки с херметичното учение за единството... 361
§ 2.3.2. Екстремни подходи и идеи в езотеричното и херметичното познание. Заслугата на окултната наука за възникването на мита за „тайните проекти“. Какво представлява идеята за съществуването на извънземни цивилизации? Какъв е характерът на съвременната литература, продължител на вековната традиция на херметизма и езотеризма? Съвременната руска школа на херметизма и езотеризма... 368
Глава четвърта.
Истината за Сътворението, разкрита ни от Божия Син Иисус Христос. Трите култури в човешкото познание за света. Идеята за Божествения характер на Човешкия Син – крайъгълен камък в спора между херметизма и християнството. Защо коригираният вариант на теорията на торсионните полета е в съгласие с основните принципи и положения в християнското учение? Новият повей в науката за финия свят, който внася научното мислене, оформено в рамките на Физиката на Бога. Нуждае ли се християнството от научните обяснения, произтичащи от теорията, която опровергава неговите вековни опоненти – херметизма, езотеризма и светската атеистична наука?
§ 2.4.1. Истината за Сътворението, разкрита ни от Божия Син Иисус Христос. Трите култури в човешкото познание за света. Идеята за Божествения характер на Човешкия Син – крайъгълен камък в спора между херметизма и християнството. Парадоксалноста на явлението „обединение на световните религии“... 368
§ 2.4.2. Изводите от коригирания вариант на теорията на торсионните полета – предизвикателство към модерния херметизъм и езотеризъм и техните претенции за монопол върху познанието за невидимия духовен свят. Коментариите на един английски професор. Съвременното състояние на нещата в дискусията между привържениците на еволюционната теория и защитниците на идеята за Сътворението. Какво означават думите „интелигентен дизайн“ и „нередуцираща се сложност“? Едно интересно нововъведение в изучаването на възможната физическа смърт на живота върху планетата Земя, свързано с явленията „затопляне на климата“ и „новата ледникова епоха“. НЛНП в подкрепа на основните положения в християнското учение. Кой е Истинският Месия? Същност на християнския светоглед.
Развенчаване на мита за Новия Окултен Ренесанс... 400
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 421
ЛИТЕРАТУРА 427
СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА В КНИГАТА 435
TBOD
Употребата на понятията „езотеризъм“, „мистицизъм“, „окултизъм“ и „херметизъм“ предизвикват най-често недоразумения и объркване в представите на обикновените хора. Не е съвсем ясна и областта на познанието, към която тези понятия могат да бъдат отнесени. Въпреки това, съвременната наука е достигнала до състояние да разбере, да разграничи и ясно да определи смисъла и значението на тези понятия, анализът на които е и една от целите на настоящата книга. Има вече ясни указания за единен подход към тяхната същност и дефиниция. За нуждите на нашето изложение ние считаме за необходимо да дадем една точна и ясна дефиниция на тези понятия, което би улеснило значително анализа, предприет в настоящата книга.
Под „езотеризъм“ ние ще разбираме областта на човешкото познание, отнасящо се до неясни, необичайни, скрити и тайнствени явления и процеси, които в известен смисъл не могат да се отнесат до предмета на изучаване на традиционната наука. От историята на езотеризма е известно, че езотеричното познание не може да бъде разбрано, ако самите мислители-езотерици не дават свое тълкуване и обяснение на въпросните явления и процеси. Това обстоятелство позволява едно широко приложение на спекулативния подход в тази област. В известен смисъл дори някои форми на религиозното знание (напр. посланията на св. Павел или евангелието на Йоан) могат да се разглеждат като езотерични, т.е. те предполагат познание, което изисква изучаване и посвещение. С други думи, това е познание, ограничено в сферата на тайното, непознатото, недостъпното до сетивното човешко познание.
Друга важна черта на езотеризма е значението, което се отдава на проблема за статута на природата и системата от съответствия и закономерности, обуславящи връзката между Бога, човека и сътворената вселена. В течение на вековете обаче, се оформя една заблуждаваща идея за характера на самата природа, разглеждайки последната като „одушевен“ и „жив“ посредник между човека и Битието на Бога. Това е и най-характерната черта на езотеризма, извиращ от философията на известния древен мислител Хермес Трисмегист. Тази идея лежи в основата на пантеизма. Философията на пантеизма обаче се окачествява като несъстоятелна от гледна точка на модерните научни теории от типа на Физиката на Бога (ФБ). Тя е несъстоятелна и от гледна точка на християнската религиозна философия. Това различие между херметичния езотеризъм и християнската философия, подкрепена от теорията на ФБ, има фундаментален характер. Въз основа на този факт ние възприемаме една радикално нова гледна точка и нов подход в анализа на класическия херметичен езотеризъм (КХЕ), които ни разкриват редица нови особености и обстоятелства, свързани с жизненоважни проблеми, касаещи съдбата и живота на цялото човечество.
Концепцията за „живата“ природа, възприета в КХЕ, предполага своеобразна вяра в съществуването на мрежа от съответствия, които действат в „одушевения жив“ свят. Тази вяра в съответствията се оформя благодарение на философията на Хермес Трисмегист, в която един от основните постулати е изразен чрез следната известна фраза, приписвана на древния философ: „Напълно правдоподобно, достоверно и във висша степен действително, е следното твърдение: това, което се намира горе, е аналогично на онова, което се намира долу. И онова, което се намира долу, е аналогично на намиращото се горе. По този начин се осъществява чудото на единния предмет.“1
Както ще видим от анализите в настоящата книга, тези твърдения на древноегипетския философ са се превърнали в отправен пункт и основна идея в цялостната философия на езотеризма, както и в произтичащите от тази философия области на човешкото познание.
Друг характерен белег на КХЕ е обожествяването на човека. Това схващане за човешката природа се е превърнало в един от най-характерните белези на езотеризма изобщо. Характерно в това отношение е изказването на един виден езотерик, Майстер Екхарт, който посочва, че „ако ние можем и трябва (ала сега) да действаме от собствените си дълбини, както Бог върши всички неща от Себе Си и чрез Себе Си, тъй и ние трябва да действаме от собствените си дълбини, които е Той в нас“2.
От такъв тип умозаключения следва и едно алтернативно на християнското разбиране гледище за пътя на спасението на човека, допускащо в случая някакво търсене чрез усилията на самия човек. Човекът в такава представа може да се спаси чрез познание и духовно извисяване. С други думи, човек може да постигне сам, чрез мобилизиране на собствените си духовни и физически ресурси, своето спасение, издигайки се чрез познание от езотеричен тип до нивото на Бога. Това твърдение от гледна точка на съвременната научна теория ФБ, както и от гледна точка на християнската религия, е фундаментално погрешно. Подробен анализ на този изключително важен въпрос ще направим в настоящата книга.
Темата за езотеричния път на спасението на човека е създала една своеобразна психология, основана на специфично творческо въображение. Идеята за „новорождението“ в християнската религия е заменена с „ново раждане“, изискващо посвещение, разкриващо „дълбокосмислен“ езотеричен процес, необходимост от обучение, от мистицизъм и мистичен тип познание, успоредно със себеотдаването на съзерцанието или на аскетизма на размишление. Така че, според езотеризма спасението протича в сега съществуващия свят на природата, която не се отхвърля благодарение на познанието, получено от „духовното разбиране“. Природата остава същата, когато човек достига своето спасение.
Картината на нещата в природата в процеса на спасението обаче, от гледна точка на християнството, е коренно различна от тази в езотеризма. Тя е описана сполучливо от св. Павел по следния начин: „Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще погинем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.“3
Следователно, от гледна точка на християнската религия, спасението на човека ще бъде резултат от намесата на външните за него (за човека) духовни сили на Бога, извършващо се в условията на една радикално променена природа на физическия свят. Както ще видим от анализа в тази книга, християнският възглед за спасението на човека намира определено потвърждение в следствията, произтичащи от коригирания вариант на теорията на торсионните полета (КВТТП), изложен в книга 4.
Християнската гледна точка е противоположна на езотеричната, защото според християнската религия спасението на човека е по Благодат от Бога (т.е. то зависи от Неговата добра Воля и Благоволение, продиктувано от Божията Любов към сътворения жив човек). Спасението не може да стане нито чрез познание, нито чрез духовно извисяване от страна на човека, нито пък протича в условията на сега съществуващата физическа вселена. Човек се спасява чрез искрената си вяра в християнския Бог, чрез вярата в Иисус Христос, в Светия Дух и чрез искрено покаяние за извършените от него грехове. Физическата промяна на света е описана с думите на св. Павел: „... всички ще се изменим, в една минута... Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.“ Както ще видим по-нататък в книгата, идеята за радикалната промяна на физическата вселена и преминаването – под форма, подобна на безсмъртната духовна реалност, намира потвърждение в изводите, следващи от теорията, изложена в 4. Това е една нова субстанциална форма на съществуване на света, която фактически се получава от някакво своеобразно обединение на духовния и физическия свят. Точно това именно означават думите на св. Павел: „смъртното да се облече в безсмъртие“ и „тленното трябва да се облече в нетление“. Този акт, следователно ще се извърши в някакъв бъдещ момент на времето, докато според езотеризма сегашната форма на природата има своя душа и следователно обединението на физическата природа и духовната реалност е вече факт. В това именно се заключава и фундаменталното различие между християнската религиозна философия и езотеризма.
Както ще видим от анализа в настоящата книга, от това фундаментално различие между езотеризма и християнството произтичат редица важни следствия, касаещи жизненоважни проблеми и изясняващи редица недоразумения. Това различие прави невъзможно всякакво смесване на двете въпросни системи. Аз лично винаги съм се учудвал, когато някои автори говорят за някакъв християнски езотеризъм, за християнски кабализъм и тем подобни. Странни ми изглеждат и ученията на розенкройцерите, на теософията на Щайнер и Блаватска, учението на руския академик Грабовой, възгледите на уважаваните от мен руски учени В. и Т. Тихоплав и др., в които християнският светоглед неправдоподобно се смесва с езотерични учения, а на личността на Иисус Христос се приписват качества на просветен езотерик. С появата на КВТТП в книга 4, тези недоразумения могат да бъдат отстранени и религиозната яснота на фундаменталните проблеми би могла да доведе до яснота и в статута на новата наука, каквато е ФБ.
Чрез разглежданията в настоящата книга ние ще покажем, че учението на КХЕ през вековете е неизменният генериращ фактор на посочените тук особености на езотеричното учение. В този смисъл тези две учения могат да се разглеждат като една и съща философия. В описанията ще използваме понятия, които своевременно ще дефинираме. Вече използвахме понятието „мистицизъм“, под което ще разбираме посветеност в знанията на тайното, недостъпното. Това понятие е свързано и с понятието за „мистериите“, които представляват тайни церемонии от религиозно естество, изискващи подготовка и посвещаване. В езотеричната практика се различават две основни категории мистерии – малки и големи. Малките са най-често символични, с ограничен кръг на духовни влияния, докато големите мистерии са свързани с по-възвишени духовни проявления и приближават посветения до скритите истини за битието на Бога.
Може определено да се каже, че в световната литература няма нито един опит да се осветли от единна гледна точка въпросното неправдоподобно смесване на християнската и езотеричната гледни точки. Аз лично съм забелязал, че много „искрени“ християни, вярващи в Бога и Иисуса Христа, по неизвестни причини започват да се увличат от идеите на езотеризма. Никога обаче, не съм констатирал обратното явление. С горчивина трябва да отбележа, че въпросното еклектично смесване е една от главните причини за загубата на вяра у хората, за отдръпването от религията и нарастващия в последно време интерес към езотеризма и окултизма. Още Иисус е казал, че човек не може да живее само с хляб и вода. Той има нужда и от вяра, има и вътрешни, нематериални нужди, които са също толкова необходими и основни, както и нуждите за поддържането на живота. Една важна нужда, произтичаща от духовната природа на човека, съсредоточена в неговия разум, е нуждата от смисъл, изразен в някаква цел в живота. В християнството тази нужда се задоволява чрез вярата в Месията на света, който е свързан с т. нар. Последни времена, т. е. с периода преди настъпването на радикалната промяна в естеството на физическата вселена, за което споменахме малко по-горе. Месианската институция съществува в почти всички религиозни системи по света. Месианското очакване на хората в лицето на Спасителя на света Иисус Христос е уникално по своя характер, защото може би единствено това очакване се свързва с т. нар. апокалиптична картина, която е синоним на радикалната промяна на физическата вселена, описана от св. Павел в първото му послание до коринтяните. Човешкият разум е твърде слаб, за да възприеме такава радикална промяна, която по своята свръхестествена същност е съразмерна само с акта на Сътворението на света от Бога. И именно тази слабост на човешкия разум се експлоатира от традиционния езотеризъм, за да се прокарат разбиранията, основани на езотеричната философия. Тази неподготвеност на човешкия разум да възприеме апокалиптичната картина е основата на това, което в други книги 5 ние нарекохме „култура на разума“ (КР). Качеството на разума ни да възприеме като достоверна апокалиптичната картина, от друга страна, ние нарекохме в същите книги „култура на духа“ (КД). Очевидно е, че езотеризмът произтича от особеностите на КР, докато християнската религия и философията на ФБ се обуславят от КД.
Радикалната промяна в разбирането ни за бъдещето на света бе посочена за първи път в учението на Иисус Христос. Свещеният еврейски народ по времето на Иисус преживява остра криза, защото той е привикнал само с ученията на Стария Завет, където е описано свръхестественото явление на Сътворението, отстоящо в миналото. Миналото обаче не е толкова вълнуващо за хората, колкото бъдещето. Новото учение, донесено от Божия Син, засяга свръхестественото явление на апокалиптичната картина, която интересува живо хората, защото тя засяга пряко и косвено техния реален живот. Затова и мнозинството от еврейския народ възприема новото учение като предизвикателство към автентичността на съществуващите убеждения и вяра. Към този аспект се наслагват и елементите на по-близкото до човешкото естество КР. Въпреки това шокът от новото учение е очевиден. Еврейското общество по тази причина преживява остра криза на ценностите. Картината на това общество е описана много сполучливо от авторите М. Бейджънт, Р. Лий и Х. Линкълн. „Йоан Кръстител заклина хората да се покаят, защото Страшният съд идва, и по целия юдейски свят хората са убедени, че това наистина е така. Цари чувство на страх, което държи в плен всеки отделен човек и света като цяло, но в същото време във въздуха се носи и надеждата за спасение както за отделния човек, така и за целия свят. Заедно с него се носи и чувството за вина... Има и разочарование от материалните ценности, внесени от Гърция и Рим. Валят обвинения в декадентство, аморалност, корупция, морална апатия и поквара, както и заплахи за божествен гняв и разплата. Пророци никнат като гъби, повтаряйки пророчествата на по-ранните пророци, чиито думи, произнесени векове преди това, се тълкуват като злободневни. Сред цялата тази безсмислена риторика започва да се промъква едно всеобхватно чувство за разруха – действащите закони, действащите обичаи и действащата ценностна система като че се намират в състояние на пълна разруха... И под повърхността на това разбунило се море започва отчаяно търсене на истината, което довежда до съживяване на копнежа към духовното.“6
И наистина появата на Иисус Христос на историческата сцена запалва неимоверно копнежа на хората по духовното, от който езотеризмът се възползва, за да развие своите парадоксални учения: магията, астрологията, алхимията, хиромантията, окултните науки и др. Наред с претенциите, че той (езотеризмът) съхранява най-съкровеното познание за божественото, превръщайки това познание в тайнство, т. е. предназначено само за посветени, така, едновременно с това, езотеричното направление постепенно подготвя почвата за появата и на съвременната материалистическа наука. От утробата на тази уж божествена когнитивна структура следователно започва да израства светското знание, в което категорично се отрича самото съществуване на Бога.
И в този океан от бурни чувства и страсти оцелява учението на една малка група от хора, сред които се откроява величествената фигура на св. Павел, учение, което в ограничения мащаб на Израил е проповядвано първоначално от Божия Син. Оцеляването на тази малка група, осъществила запазването автентичността на учението на Иисус Христос, както и на по-нататъшното му разпространение по целия свят, въпреки че учението се третира отначало като една от многото ереси на юдейската религия, е едно от чудесата, които са извършили Божиите сили на земята. И именно в това учение се откроява ясно апокалиптичната картина, както и представата за небесното царство (НЦ), синоним на това, което нарекохме КД. В повечето случаи обаче, човешкият разум е ужасен от тази представа и затова започва да търси утеха в езотеричните учения, в които постепенно започва да се откроява системата на КР, система, почиваща на заблуждаващи учения и представи, акцентиращи неправилно върху ролята на човека и неговия разум в бъдещите събития на света.
Важната роля, която изиграва християнството във въвеждането на порядък в човешкото общество, проличава най-ясно в организацията на държавите по света. Концепцията за държавата след Иисуса Христа вече съществува в рамките на една подчертано религиозна форма. Светският характер на държавата по същество може да се разглежда като политическо цяло, отразяващо идеята за естеството на Божието битие, което е гарант за дадените от Самия Бог права и задължения, въплътени в Неговите десет свещени заповеди. Дори в случаите на радикални промени в обществото, като напр. Френската революция, която отначало отхвърля християнската религия, възникват категории от типа на „правата на човека“, които във философски план имат своите основания в религията. Ръководителите на руската Октомврийска революция също отхвърлят Църквата и вярата в Бога, но в същото време съдействат за установяването на своеобразен „култ към Върховното същество“, което е човек.
За великия английски учен Исак Нютон науката представлява неразделна част от религията, един особен неин аспект. За Нютон науката е само начин да се открие Божият замисъл за природата, основана на съвършения Божи проект. Науката е средство за откриване мястото на човека в космоса, средство за откриване на взаимовръзките между човечеството и Творението на Бога. Нютон не е могъл да допусне от своите позиции съществуването на автономна, независима от религията наука, която в добавка на това ще се основава на категоричния отказ от идеята за съществуването на Бога. В нашия анализ, представен в том 6 от поредицата „Физика на Бога“, обаче, ние показахме, че дори и в най-интензивните периоди от развитието на безбожната наука, учените в своите открития са се ръководили от идеи, обусловени в една или друга степен от някакви метафизични съображения, отразяващи най-често религиозната им вяра. Въпреки това векове наред науката и религията престават да функционират в синхрон, превръщайки се в непримирими опоненти, за които хората би следвало да избират между тях. В този спор езотеризмът постепенно се превръща в потенциален съюзник на безбожната материалистична наука, имайки общ корен в КР. Заслуга на езотеричните течения е превръщането на изкуството в религиозен ритуал, измествайки или изопачавайки по този начин религията. Например, известното произведение на Вагнер „Пръстенът на Нибелунгите“ е вдъхновило Адолф Хитлер, един типичен привърженик на езотеризма, който коментира преживяното от него мистично чувство, слушайки тази музика, по следния начин: „Когато слушам Вагнер, струва ми се, че усещам ритъма на един отдавна изчезнал свят. Мисля си, че във вълните, излъчвани от Пръстена, някой ден науката ще открие взаимовръзките му със световния порядък. Усещането за света, възприеман чрез чувствата, предшества знанието, давано от точните науки, а също и от философията.“7
Днес „пръстенът“ отново се е превърнал в символ на човешкото величие, намирайки своя езотеричен израз във филми от типа The Lord of the rings („Властелинът на пръстените“), една поредица от три филма, отбелязващи появата на т. нар. „нова линия в киното“. Новата линия в киноизкуството всъщност възражда старата езотерична форма на възприемане на света, в която си пробива път идеята за възможността да се издигне човешкото битие до това на Бога, постигано чрез познание и духовно извисяване. Този идеал напомня в много отношения идеала на материалистичната наука за възможността човешкото научно познание да достигне до едно окончателно обяснение на материалния свят единствено полагайки се на познанието ни за природните закони и закономерности. Както ще видим от анализите в настоящата книга, тези две идеализирани схеми, извисяващи статута на човека, са фундаментално погрешни. Тяхното опровержение идва от християнската религия, както и от възникващата „нова линия“ в науката, обусловена от ФБ.
Въпреки това езотеризмът, окултните науки и материалистическата наука все още играят голяма роля във формирането на човешкия светоглед. В миналото, когато религията е била на почит, е имало един всеобхватен абсолют в лицето на Живия и Личностен Бог, един всеобхватен гарант за смисъла на живота и на съществуването на реалния свят. Езотеризмът и светската наука обаче породиха множество противоречащи си и непримирими абсолюти, всеки от които има претенцията да определя смисъла, да дава отговорите на най-важните фундаментални въпроси, да бъде надеждата за бъдещето на човечеството. Всеки един от тези абсолюти иска да се превърне в религия и да активизира по свой начин религиозния инстинкт в човека. Въпреки този своеобразен „хаос на чувствата“, новооткритите области на познанието пораждат оптимизма, че те ще донесат повече блага за човечеството. На изкуството, науката, психологията, социологията, а в определени случаи и на езотеризма като цяло се гледа като на важни фактори за подобряването на човешките условия за живот. Идеята за „светлото“ бъдеще е общият ориентир на вярващите в КР. Такива схващания се подемат и разгласяват нашироко от известни писатели, като напр. Хърбърт Уелс, Жул Верн, Томас Ман и др., за които съвършенството на човечеството е единствено въпрос на време и на фино пренастройване на човешкото съзнание. Науката, културата и езотеризмът сами по себе си се превръщат в своеобразна религия. „Те си осигуряват свой собствен, на пръв поглед, житейски контекст в предстоящия сблъсък на абсолютни истини и като че ли предлагат подходяща среда за тяхното примирение и решение. В тяхно име всичко е приемливо и оправдано. И доколкото те наистина „крепят света да не се разпадне“ и осигуряват на човечеството чувство за смисъл, цел и оправдание, за тях може да се каже, че изпълняват традиционните функции на религията“8.
Светската материалистическа наука, която се ражда от глъбините на езотеризма и която хората възприемат като оръдие на напредъка, културата и благосъстоянието на човечеството, започва постепенно да изобретява и произвежда ефикасни средства за унищожаването на човека и на ценностите, създадени от него. Конфликтът между абсолютните истини, породени от разнообразието на езотеричните течения и светската наука, избухва с нова сила по времето след двете световни войни, пораждайки редица осезаеми опасности за съществуването на цивилизацията като цяло.
Към края на двайсетте години на 20 в. избухва уникална финансова криза, която обхваща почти целия свят. Оказва се, че парите като социална институция, призвана да осигурява стабилността на обществото, са твърде ненадеждна опора за напредъка на социалната система. От друга страна, развитието на естествените науки и психологията отправя предизвикателства към четирите фундамента, върху които се крепи западната цивилизация – пространството, времето, случайността и човешката личност. Теорията на относителността на Айнщайн обезсмисля понятието абсолютност на пространството и времето, а квантовата механика издига в ранг на абсолют случайността в динамиката на процесите и явленията, протичащи в микросвета на елементарните частици. Психолозите Юнг и Фройд от своя страна объркват напълно представите на светската материалистическа наука, установявайки „невъзможността от опростяване на човешката мотивация, наблягайки на някаква амбивалентност в човешкото поведение, която не се подчинява на логиката в уравнението, свързващо причина и следствие“9. В микросвета неопределеността, непредсказуемостта и случайността придобиват статут на фундаментални категории, което се добавя към непонятните за човешката мисъл разбирания за относителността на пространството и времето. Изхождайки от такива представи, хората постепенно започват да релативизират и такива основни категории, касаещи живота, като морала и същността на човешката личност. От морална гледна точка напр. основна роля се отрежда на понятията наказание и награда, намиращи обоснование в концепцията за причинно-следствената връзка между явленията и процесите в природата. Навлизането на случайността в разбиранията на хората компрометира в известен смисъл основния социален закон, управляващ наказанието и наградата, което обърква до голяма степен реда в обществото, установен от векове.
