Гражданско право. Обща част - Александър Джеров

В областта на гражданското право не бихме могли да говорим за една обща и единна европейска правна уредба. Отделните държави запазват своите законодателства и уредби, което означава, че познаването им е необходимост и за българския юрист. Разрешаването на български адвокати да упражняват своята професия в страните на Европейския съюз, както и обратното, създава задължение за авторите на юридическа литература да дават в своите трудове основните характеристики и прилики в институтите на този клон от правото и да правят съответните препратки.
Както всеки научен труд, така и настоящият не претендира за пълнота и безпогрешност. Надяваме се, че написаното ще бъде от полза не само за доктрината, но и за съдебната практика. То е и едно предизвикателство към действащите юристи да насочат вниманието си към тази правна действителност. А добронамерените критики и отзиви на колегите ще бъдат добре дошли и ще помогнат при едно следващо издание на монографията минусите, доколкото това е възможно, да бъдат намалени или отстранени.
Базата за разработване на цялата обща част на гражданското право резултат от дългогодишната ми практика като адвокат, а през последните дванадесет години - като пряк участник в законодателния процес на България и като университетски преподавател по тази дисциплина.
Не е лесно един юрист да се нагърби с такава тежка задача в този момент, защото все още липсва съответната съдебна практика и богата литература. Много от новите проблеми за България още не са поставяни пред адвоката или съдията. Животът и правният обмен все още не са създали много правни казуси, свързани с частната собственост и пазарната икономика. Това особено важи за правните сделки и свързаните с тях многостранни проблеми, които обхващат голям и съществен дял от общата част на гражданското право.
При написването на този труд са обхванати всички нормативни промени, настъпили до края на 2002 г., както и теоретичните разработки, които са налице у нас и в основните европейски държави. Убедени сме, че бъдещите нормативни промени в България в областта на гражданското право, за разлика от досегашните, няма да повлияят съществено на написаното в следващите страници.