Гражданин - Тахсин Юджел
Най-важното е да не превиваш гръб - смята Гражданин - анонимен писател, който не се поти над белия лист, нито пък запълва компютърния екран. Той твори върху стените и вратите на обществените тоалетни! Клекнал сам и анонимен в кабинката малкият човек излива душата си, отправя думите си към хората като него и е много горд, когато веднъж в един бар някакъв човек му цитира неговите "тоалетни" писания или пък когато вижда как след изкъртената и понесена на гръб от работник изписана от него врата на тоалетна вървят хора и четат мислите му. Защото Гражданин е псевдоним и той си остава скрит зад него за всички. Пише, без да се стреми да става известен, прочут: “Аз мразя шума, искам да стигна от шума до думата, искам да споделя идеите си с хората, както се споделя хляба и лука.” Четирите стени на кабинката не го затварят, а го освобождават и той дава израз на онова, което мисли за политиците, за кварталния трамвай и за корумпирания си шеф, един от малкото разкрили авторството му в служебната тоалетната. Последното кара директора да подаде оставка, но това не само не му нанася особени вреди, а след време му дава възможност да заеме по-висок пост и да покани Гражданин да печата творбите си в неговия вестник. Свикналият да бъде анонимен отказва иначе привлекателното предложение. Не може да го убеди дори бившата му годеница, която се оказва любовница на същия шеф и цялата им интрижка е била дирижирана от него. И така Гражданин предпочита да продължи да се изразява демократично и анонимно, макар че много се страхува от всеки и от всичко. Желанието му е да разкрива истините и да изправя грешките, а и на него, както на другите плескащи стените на тоалетните с какви ли не гадости, това му носи облекчение.
Зад псевдонима Гражданин авторът откровено споделя какво мисли за: политиците, полицаите, корупцията… Неговата изповед е монолог, замаскиран като диалог с читателя.
Остроумен, ироничен, саркастичен, комичен и безмилостен роман, който непрекъснато човърка чувствата и мислите ти, докато го четеш.
