Градове и други острови - Станислава Станоева
Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви... Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на тръгването и каква е целта на пътуването: и
нямаше никъде пътища
само в мен
или
в другите
другаде
някъде
някога
- - - - - - - - - - - -
и ме полази страх
че може пак да се родя
и да не зная пътя към сърцето
- - - - - - - - - - - -
не може никой да измисли този свят
освен ако не е
особен разказвач на приказки
или самотен гений
от епоса строя врата за живите
през нея преминаваме последни
издигам дом
във който да побирам
отпадъци от върхове
и бездни
Всяко едно стихотворение в тази прекрасна книга проглежда в съдбата ни на човеци – тук, във Верона или Кайро, на пл. Трафалгар или на Принцовите острови, в Дубровник или Венеция, Керамоти, Тоскана, пустинята, Адриатика... – и ни връща към въпроси, които все по-рядко си задаваме, кара ни да мислим, преживявайки. Тъкмо това е и най-големият успех на авторката, за която не съществуват неща и понятия с главни букви – по простата причина, че всичко е едно и еднакво важно. И която със заразяваща ведрост ни води из кръговете на съвременния рай.
София Несторова
“От епоса строя врата за живите… – това е един от най-важните ключове за тази книга. Ако го използвате, въпросите стават по-малко, а удоволствието – още по-искрящо. Защото и нарушената или пренебрегната пунктуация, и географията на съвременните митове, именувани на градове, която сякаш задава координатите на пътуването, което ни се предлага, стават ясни и обозрими. Близки и далечни – точно толкова и от едното, и от другото, колкото е необходимо, за да се роди естетическият факт. И полето на възможното му съпреживяване. В случая - притеглящо с изненадваща и радваща мощ. Може би защото пейзажът, предшестващ тази карта, е роден от пътя към смирението. Незавършен, но точно затова – човешки. Много човешки…”
Валентин Дишев
Прочети откъс
