Градината на всевишния роман-животопис за страшното време

Градината на всевишния роман-животопис за страшното време - Светослав Цветков

Последна четвърт на 14-ия век. Младият флорентински граф Джанкарло ди Токо идва в столицата на Османската държава, която трескаво се готви за нахлуване в християнска Европа. Секретното му поръчение от Папството и могъщата банка Перуци е: сведения от сърцето на завоевателя. Младежът, образован и вещ по християнските достижения, печели доверието на османците, поканен е за лала (учител) на султанските синове, става и любовник на султанската племенница, а по-късно - господар на Подбалканския вакъф с името Карлъ бей. Под екзотичната легенда (оскъдно подсказана от именития турколог проф. Бабингер) тече „глиненият животопис" на монаха Илия, потурчен с прозвището Али папаз. Сякаш от недрата български излизат преданията за жертвата на „царица Тамара", за греховното завещание на Карлъ бей, за смелия разбойник Шейтан папаз, за прочутия заточеник в Родопския манастир патриарх Евтимий, за богомила Саво, мъдреца и учителя на Балканджи Йово, за позорната кончина на Баязид султан... Животописът ,,Градината на Всевишния" е опит да се улови духът на времето, наречено в приписка от 14-ия век ,,страшно" и ,,личба божия". Авторът наднича в Страшното време на България - навечерието на пропадането ни във властта на османските турци и първите години на робството. Одисеята на животописа се начева след намирането на отломки от глинени плочи под развалините на Копсинската крепост, на които на старинен български е изписал своето житие монах Илия. Въображението на автора пламва - кой и какъв е бил Илия, кому и какво е искал да съобщи и каква е била връзката му с хората и събитията от Балкана. Текстът е плод на авторовото въображение, но то е захранено със свидетелства, съчинения, предания и песни и творчески е обходило ареала на българската трагедия.. ...намериха написаното от стремския монах Илия за времето на благочестивия завоевател Карлъ - дълбано на глинени плочи и закопано под руините на славната Копсинска крепост. Надраскала бе ръката: ,,...аз, многогрешний..." - повест за страшната участ на люде, похарчили държава и святост. Повели Бог да познаем греха им в кървавата поличба на новото време. ,,Стана в Долината между двата балкана, дето са манастирът и джамията..." ЗА АВТОРА Светослав Цветков е роден е в Карлово през 1940 г. и е член на Съюза на българските журналисти от 1968 г. Завършва Карловската гимназия ,,В. Левски", после служи във ВВС. Дипломира се със специалност ,,Българска филология" в СУ ,,Св. Кл. Охридски". След назначение в няколко регионални вестника, постъпва във в. ,,Поглед" през 1970 г., откъдето е изпратен за кореспондент във Варшава. През 1978 г. се мести в Българското национално радио. Автор и водеш е на стотици коментари и предавания по БНР от поредицата ,,Ние, българите", ,,И още нещо в този ден", ,,На църква в неделя", ,,Време и хора", ,,История" и др. Цветков е автор на три пиеси, документален филм и множество статии и есета в централния печат. ,,Градината на Всевишния" е втората книга на автора със знака на Издателска къща ,,Емас" след документалните разкази ,,Белият двор" от 2004 г. СЪДЪРЖАНИЕ: Първи дял: Аз, многогрешний... Първият наръч с плочи: Глинените писмена Вторият наръч: Царственикът Третият наръч: Послания от Константинопол Четвъртият наръч: Карлъ Петият наръч: Бунтарят Шестият наръч: Денят на разделението Седмият наръч: Посланието на Шехзааде Севджъ Осмият наръч: Магията Сучурум Деветият наръч: Светейшият Втори дял: Завещанието Десетият наръч: Младият граф Единадесетият наръч: Бягство из Флоренция Дванадесетият наръч: Имаминът на Бурса Тринадесетият наръч: Султанката от Търновград (1) Четиринадесетият наръч: Султанката от Търновград (2) Петнадесетият наръч: Принцеса Айя Шетнадесетият наръч: Баязид хан Трети дял: Балканджии Седемнадесетият наръч: Иванко Осемнадесетият наръч: Сушицкият поп Деветнадесетият наръч: Старецът Саво Двадесетият наръч: Гибелта на Евтимий Двадесети и първият наръч: Поп Йово Балканджи