Господство и потайност. Тайната история, която свързва Трилитералната комисия, Масоните и Великите пирамиди. - Джим Марс
Тайната история, която свързва Трилатералната комисия, Масоните и Великите пирамидиОставете настрана предварителните си идеи за света, за онова, което сте чели в учебниците по история, и това, което виждате и чувате от електронните и печатните медии. Спечелилият множество награди журналист и писател Джим Марс ще промени гледната ви точка, тъй като сваля маската от скритите господари на историята и религията. В "Господство и потайност" Марс старателно изследва най-внимателно пазените тайни на света, проследявайки историята на тайните общества и властта, които имат, от древните мистерии до съвременните теории за конспирациите. Търсейки истината, той разкрива тревожни доказателства, че реалните господари на света заговорничат, за да започват и да спират войни, манипулират фондовите борси и лихвените проценти, поддържат класовите разделения и дори цензурират новините в 20 часа. При това го правят със съгласието на Съвета за външна политика, Трилатералната комисия, Билдербергите, ЦРУ и дори Ватикана. Според Марс властта на тези групи датира още от предисторията на човечеството. Илюстрирайки с исторически доказателства и собствените си безупречни разследвания, Марс недвусмислено проследява загадките, които свързват тези съвременни тайни общества с Масоните, Илюминатите, Ордена на тамплиерите и египетските Велики пирамиди. Резултатът е майсторски синтез на историческа информация, голяма част отдавна крита от обществеността, която хвърля светлина върху хората и организациите, които управляват живота ни.
Тревожна, предизвикваща размисъл и абсолютно убедителна, "Господство и потайност" предлага провокативен светоглед, който може да обясни кои сме, откъде идваме и накъде вървим.
Съдържание
Въведение ● 9
Въпросът за конспирацията ● 13
Господство на малцината ● 19
Гледище от малцината ● 22
Първа част
СЪВРЕМЕННИТЕ ТАЙНИ ОБЩЕСТВА
Трилатералната комисия ● 32
Съвет за външна политика ● 42
Билдербергите ● 51
Рокфелерови ● 57
Морганови ● 69
Ротшилдови ● 72
Тайните на парите и Федералният резерв ● 79
Изграждане на империя ● 95
Кралският институт за международна политика –
кръгли маси ● 100
Роудс и Ръскин ● 102
„Череп и кости“ ● 107
Освободените от данъци фондации и
„азбучните“ агенции ● 115
За нас е новина ● 122
Коментар ● 128
Втора част
ОТПЕЧАТЪЦИТЕ ОТ ПРЪСТИ НА КОНСПИРАЦИЯТА
Доклад от Желязната планина ● 133
Персийският залив ● 137
Кой плаща сметката? ● 141
Виетнам ● 146
Джон Ф. Кенеди се противопоставя на глобалистите ● 148
Докрай с Линдън Б. Джонсън ● 153
Търговия с врага ● 161
Корея ● 163
Възходът на нацисткия култ ● 169
Теософи, Тулисти и други Култове ● 178
Лидерът пристига ● 183
Подкрепящата Хитлер група ● 189
Съдбата на Хитлер се преобръща ● 197
Япония до стената ● 199
Втората световна война ● 204
Бизнес, както обикновено ● 205
Първата световна война ● 211
Стимул за война ● 216
Руската революция ● 221
Възходът на комунизма ● 227
Коментар ● 230
Трета част
БУНТ И РЕВОЛЮЦИЯ
Войната между щатите ● 237
Възбуда в тайните общества ● 239
Превантивни удари ● 245
Антимасонското движение ● 249
Френската революция ● 253
Якобинците и привържениците на Стюартите ● 255
Сър Франсис Бейкън и Новата Атлантида ● 261
Американската революция ● 267
Илюминатите ● 271
Франкмасонството ● 280
Граф Сен-Жермен и другите магьосници ● 289
Масонски заговори ● 293
Франкмасонството срещу християнството ● 299
Розенкройцерите ● 305
Коментар ● 309
Четвърта част
ПО-СТАРИ ТАЙНИ ОБЩЕСТВА
Орденът на тамплиерите ● 316
Хашшашините ● 323
Тамплиерските банкери и строители ● 328
Катарите ● 335
Албигойският кръстоносен поход ● 343
Смъртта на тамплиерите ● 347
Сионският приорат ● 360
Меровингите ● 372
Мрежа с огромни последици ● 379
Коментар ● 384
Пета част
ДРЕВНИ МИСТЕРИИ
Пътят към Рим ● 392
Кабала ● 402
Древните тайни и загадки ● 407
Всичко ли се знае за Моисей? ● 415
Всички пътища водят към Шумер ● 422
Анунаки ● 427
Наводнения и войни ● 440
Коментар ● 453
Цитирана литература ● 463
Индекс ● 475
Въведение
Светът се управлява от много по-различни персонажи от онези, които си представят хората, които не са зад кулисите.
– Бенджамин Дизраели
Смятайте се за предупредени.
Ако се чувствате съвършено удобно и сте удовлетворени от собственото си становище за човечеството, религията, историята и света, не четете по-нататък.
Ако наистина вярвате, че човечеството почти е достигнало до върха на научната и духовната си реализация и че владените от корпорациите масмедии ви поддържат добре информирани, спрете тук.
Ако обаче сте един от онези милиони, които гледат новините от деня, чешат се по главата от изумление и се питат: „Какво, по дяволите, става тук?“, или ако си задавате въпросите: „Кои сме?“, „Откъде идваме?“ и „Накъде вървим?“, сте готови за шеметно пътуване.
Тази книга се занимава с тайните на управлението, скритата история и религия, тайните на богатството, властта и контрола – тайни, които рядко са документирани в историческите книги и никога не са споменавани в масмедиите. Този материал вероятно ще притесни и няма да даде мира на някои. Никой обаче не е натрупал мъдрост от изучаването на информация, която подкрепя единствено неговите предварително определени идеи.
Тук ще засегна въпроси, за които мнозина биха искали да ни накарат да вярваме, че заемат абсолютно несъществено място в познанието. Колко често обаче несъществени въпроси внезапно стават области на голяма загриженост? По-възрастните читатели може би си спомнят дразнещият, но видимо незначителен немски радикал, който дойде на власт в Европа през 30-те години на ХХ в. След това беше дребният конфликт в другия край на света в затънтеното място, наречено Виетнам. Или пък можем да си спомним онази кражба в централата на Демократическата партия през 1972 г., която не направи голямо впечатление.
Книгата се занимава и с конспирацията – дейност, която отдавна се заклеймява от основните медии независимо от факта, че американската съдебна система редовно осъжда хора за престъпни заговори.
Наистина ли съществуват тайни общества? Наистина ли има тайно правителство? Съществува ли световна конспирация, заела се с унищожаването на свободата и демокрацията? Или такива приказки са просто ирационалните бълнувания на „теоретиците на конспирацията“?
Отговорът изцяло зависи от това, кого избирате да слушате. Твърде много хора, пишещи за конспирацията – и от двете страни на въпроса, – си имат собствен дневен ред. Време е да отстъпим и да приемем по-широка перспектива върху нашия свят и история.
С началото на новото хилядолетие американската общественост започва в по-голяма сила да осъзнава една не толкова тайна конспирация: че половин година работи за правителството. Първите шест месеца от всяка година се прекарват в изкарване на пари, които изчезват в данъци, преди още работникът да е получил чека си със заплатата. Спирането на тези невидими данъчни пари през годините е накарало повечето граждани да забравят точно какво данъчно бреме всъщност носят. А това дори не засяга всекидневните търговски, щатски, градски и други данъци, с които открито ни товарят. Елементарният британски данък върху чая, за който казват, че е катализирал Американската революция, е истинска троха при едно сравнение.
Независимо от уверенията за здрава икономика от изкривените статистики на масмедиите и политиците, проучванията на общественото мнение сочат, че обществеността изпитва все по-силен дискомфорт от посоката, в която е поел животът на нацията ни.
Може би затова все повече мислещи хора хвърлят сериозен поглед към конспирациите и тайните групи, които се плодят. Интернет е пълен с уеб-сайтове и чат-руми, в които паролата е „конспирация“. Публикуват се все повече книги и периодика, пълни с конспирации, простиращи се от тайните на Кръстоносците до убийството на Джон Ф. Кенеди.
Въпреки това, независимо от дължината и ширината на Информационната магистрала, средностатистическият американец остава печално невеж. Това не означава, че е глупав или умствено недоразвит. Той просто не е бил запознат с информацията, с която разполагаме днес. Много умни, образовани хора в различни области – лекари, адвокати, компютърни специалисти, брокери, счетоводители, банкери, търговци, учени, учители и т. н. – са абсолютно „на тъмно“ за широкото разнообразие от въпроси и връзки между тях, засягащи това, кой наистина управлява САЩ.
Основните причини за такова невежество са липсата на време, за да се образоваме, и разчитането ни на владените от корпорациите масмедии, които не представят информацията с всичките Ј широки последствия. Както каза веднъж А. Дж. Либлинг[1], свободата на пресата е за онези, които притежават вестниците... или радио- и телевизионните станции.
Е, как може да знае човек кое е вярно и кое – не? Какво е важно и какво – тривиално? Кой наистина дърпа конците? Има ли конспирации, които засягат всички ни? Съществуват ли заговори, които могат да се проследят назад през цялата човешка история? Кои са те и каква е тяхната цел?
Настоящата книга се занимава с тези въпроси. Преди обаче да има възможност за отговори, трябва да разгледаме въпроса за конспирацията.
Въпросът за конспирацията
Понятието „конспирация“ отдавна е анатема за повечето американци, които са обусловени от масмедиите да вярват, че конспирациите срещу обществото съществуват само в банановите републики или в комунистическите страни.
Това опростенческо становище, което се насърчава от медиите, отдадени на поддържането на кресливо-чист образ на статуквото, не успява да вземе предвид човешката история или тънкостите на световната конспирация.
Думата произлиза от латинското conspirare, означаващо буквално „дишам заедно“, или действам и мисля в хармония. В съвременността „конспирация“ е приела зловеща конотация. Повечето речници днес предлагат две определения на думата: (1) планирам заедно тайно, особено извършването на незаконен или зловреден акт, или (2) планирам, заговорнича тайно. Едната дефиниция е отвратителна, другата – по-малко. Потайността е свързващата тъкан, откривана в цялата история на човечеството. Има тайни между индивиди и групи, както и тайни, които трябва да се пазят от Църквата и светското управление. Има политически тайни, дори финансови и търговски тайни.
Очевидно конспирация между колеги, за да купят на шефа подарък, не е същото ниво на заговор като банкови обирджии, които планират следващия си „удар“. По същия начин дребен търговец, който пази бизнес плана си в тайна от конкурентите, не участва в конспирация, равнозначна на корпоративни лидери, които заговорничат за фиксиране на цените.
Ключът към злата конспирация е намерението на потайността.
Макар че някои тайни могат да са безвредни – защо да проваляме изненадата на празненството по повод на рожден ден?, – но други тайни, например задушаването на лекарствени медикаменти за рак и СПИН или разпалването на война, ще се смятат за презрени от хората със съвест. Тези тайни, които струват или погубват живота на хората, които ни пречат да живеем заедно в хармония и се използват за контролиране или неправомерни печалби, са неприемливи за повечето хора. Следователно който и да заговорничи за пазенето на подобни тайни, трябва внимателно да бъде разследван от всеки, загрижен за индивидуалната свобода.
Водещият рубрика Стюарт Алсоп веднъж написа, че познанието е власт, а властта е най-ценната стока в управлението. Следователно този, който знае тайните, контролира познанието и така държи властта. Много хора днес смятат, че неколцина лица и организации контролират голяма част от глобалното познание. Това познание ревниво се пази в потайност. То преобръща старата пословица „Това, което не знаеш, не може да ти навреди“ с главата надолу. Това, което не знаете, може да ви навреди!
Въпросът за конспирацията е в ядрото и на това, как човек разглежда историята. Тук има само две становища: „случайното“ или „конспираторското“.
Първото становище е, че историята е просто серия от случайности, или действия на Бога, които световните лидери са безсилни да променят или да предотвратят. Привърженик на това становище беше съветникът по националната сигурност на президента Джими Картър Збигнев Бжежински. Бжежински, днес член на изпълнителния комитет на потайната Трилатерална[2] комисия, през 1981 г. каза: „Историята е много повече продукт на хаос, отколкото на конспирация... Създателите на политиката все по-често са премазвани от събития и информация.“[3]
Друг поддръжник на „случайното“ становище за историята е журналистът, самоопределил се като „светски хуманист“, Джордж Джонсън. Той написа, че идеята за конспирациите е била „налагана от десни екстремисти от началото на века“, посочвайки, че „параноидният стил на американската политика не е умрял със сенатор Джоузеф Маккарти“[4].
„Конспираторското“ гледище, от друга страна, може по-точно да се нарече становище за „причината и ефекта“. Очевидно стават случайни неща. Самолети, влакове и коли катастрофират. Кораби потъват. В историята обаче е ясно, че най-често човешко планиране катализира събитията.
Е, защо не сме чули повече за такова потайно планиране?
Според изследователите на конспирацията Джонатан Ванкин и Джон Уейлин нагласите на американската общественост са оформени от хигиенизирано становище в стил „Дисни“ за историята и актуалните събития. „Версията Дисни“ на историята може също толкова лесно да се нарече „версия New York Times“ или „версия на телевизионните новини“, или „версия на колежанските учебници“ – пишат те[5]. „Основната съпротива срещу теориите за конспирацията идва не от хората на улицата, а от медиите, академията и правителството – хората, които управляват националната и глобалната икономика на информацията.“
Антъни К. Сътън – роден в Лондон професор по икономика, който имаше изследователска стипендия в „Хувър Инститюшън“[6] на Стенфордския университет – е съгласен, че „историята на Истаблишмънта“ доминира учебниците, издателската дейност, медиите и лавиците в библиотеките. „През последните сто години всяка теория за историята или историческо свидетелство, които попадат извън модела, установен от Американската историческа асоциация и основните фондации с тяхната власт, идваща от раздаването на стипендии, са атакувани или отхвърляни – не на базата на някакво представено доказателство, а въз основа на приемливостта на аргументите за т. нар. Източен либерален Истаблишмънт и неговата официална историческа линия – коментира той[7]. – Тежко и горко на всяка книга или автор, които попаднат извън официалните насоки. Няма я подкрепата на фондациите. Издателите си глътват езика. Разпространението или куца, или изобщо го няма.“
Този рефрен се повтаря от академичния ментор на президента Бил Клинтън д-р Карол Куигли. Неговата книга от 1966 г. Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time („Трагедия и надежда: история на света в наше време“) разкрива неговите познания на вътрешен човек за съвременните тайни общества. Куигли казва, че тя внезапно е била оттеглена от голям нюйоркски издател: „Сега съм съвсем сигурен, че Tragedy and Hope беше потулена...“, пише Куигли в средата на 70-те години[8].
Изследователите и авторите, например покойният Гари Алан, А. Ралф Епърсън, Дж. Едуард Грифин, д-р Джон Коулман, Джонатан Ванкин, Антъни К. Сътън и Юстас Мълинс, ако споменем само някои, от години пишат за конспирациите. Тези трудове обаче почти винаги се издават от незначителни издателства с ограничено разпространение. Авторите твърдят, че масмедиите са контролирани от корпоративна Америка, която е пречила на всяко смислено експониране на техния материал.
Тази загриженост се наблюдава и извън САЩ. Френски издател веднъж е цитиран да казва[9]: „Не е възможно да се проследи собствеността на корпорациите и властовите структури в САЩ. „Те“ няма да го позволят. „Те“ ще открият начин да преследват и да тормозят всеки, който дръзне да се опита. „Те“, изглежда, са много малка група от хора, които се познават, но мнозина не са познати на обществеността. „Те“ заемат и напускат позиции в държавното управление, но обществената служба очевидно служи за спечелване на частно издигане, а не обратното. Правителственият „контрол“, който на практика всеки споменава, не може да се проследи през акциите, регулаторните агенции, публичните решения. Той сякаш функционира чрез лабиринт от лични контакти и безмълвни разбирателства.“ Към това би могло да се добави и тяхното членство в тайни общества.
Много автори върху конспирацията са писали за тъмни заговори за налагане на „Нов световен ред“ от вътрешността на съвременни тайни общества, например Трилатералната комисия, Съвета за външна политика, Илюминатите, Комитета на тристате и други. Обективните изследователи посочват липсата на дела за клевета срещу такива автори като придаващи известна достоверност на становищата им. Въпреки това преобладаващите новинарски медии рядко смятат за уместно да обсъждат – а камо ли да разследват – такива обвинения.
Въпреки това, с пристигането на новото хилядолетие, темата за конспирацията е проправила пътя си към всеки аспект на американския живот – от книги, телевизионни предавания и филми до политиката. Дори президентът на САЩ не е имунизиран срещу съблазънта на конспирациите.
През 1991 г. новоизбраният президент Бил Клинтън назначи близкия си приятел и другарче в голфа Уебстър Хъбел за младши главен прокурор в Министерство на правосъдието. В наскоро излезлите мемоари Friends in High Places („Приятели на високи постове“) Хъбел[10] пише, че Клинтън му казал: „Уеб... ако те назнача на висок пост в Правосъдието, искам да откриеш отговорите на два въпроса за мен. Първо, кой уби Джон Ф. Кенеди? И второ, има ли неидентифицирани летящи обекти?“ Той беше адски сериозен – добавя Хъбел. – Изследвах и двата, но не бях удовлетворен от отговорите, които получавах.“
Президентът и топ назначението му в Министерството на правосъдието не могат да получат директен отговор? Ало, кой е шефът?
След разкритията на Хъбел д-р Стивън Гриър, директор на Центъра за изследване на извънземния интелект (CSETI), разкрива[11], че през 1993 г. е изнесъл тричасова лекция върху реалността на НЛО на тогавашния директор на ЦРУ адмирал Джеймс Улси. Гриър казва, че опитите на Улси да потвърди информацията на Гриър били осуетени и той не успял да получи релевантните документи в архивите на ЦРУ.
Когато става дума за най-дълбоките, най-черните тайни на тази нация, изглежда, че има сили, които са дори още по-големи и по-нависоко от президента на САЩ и директора на Централното разузнавателно управление.
Авторите за конспирацията и правителствените официални лица не са сами в подозренията си за заговори.
През 1997 г. едно проучване на общественото мнение на Скрипс-Хауард Нюз Сървис заедно с Университета на Охайо доведе до следните забележителни статистики[12]:
Петдесет и един процента от анкетираните вярват, че е вероятно някои федерални официални лица да са директно отговорни за убийството на президента Джон Ф. Кенеди.
Повече от една трета подозират, че Американския военноморски флот е свалил Полет 800 на TWA – преднамерено или непреднамерено.
Мнозинството вярва, че е възможно официални лица от ЦРУ преднамерено да са позволили на наркодилърите от Централна Америка да продават кокаин на чернокожите деца от бедните центр
