Гардеробът - Буржад, Пиер
Историята на Фокер, млад, самотен източногерманец, който избягва през канализацията под Стената в Западна Германия, но преди това изяжда… любимия си гардероб, оставен от баба му. На Запад среща журналиста Некар, който го свързва с Крафт, служител от телевизията. Двамата веднага го правят (разбира се, и себе си) богат и медийна звезда, ангажирайки вниманието на западното общество с поучителната история на Фокер. Гардеробът се превръща в символ на свободата… Но какво струва тя?…
Тази политическа повест е и притча, чиято горчива поука може да трогне всички хора – отсам или отвъд. Тя прекрасно илюстрира начина, по който нашите общества вземат една история и, прекарвайки я през медиите, я превръщат в събитие. Гардеробът е парабола на промиването на мозъци, на пропагандата, на начина, по който се прави и пише една история, на начина, по който някои решават дали е събитие или не. Гардеробът хвърля светлина и върху ролята на медиите при изграждането на общественото политическо съзнание и при фабрикуването на общественото мнение.
Новият прочит на „Гардеробът“ е особено интересен днес, когато се сблъскваме с Носталгията, разбира се, както и заради разпада на военната пропаганда на САЩ.
„Гардеробът“ илюстрира по-добре от всяка друга книга думите на Ноам Чомски: „За демокрацията пропагандата е онова, което е насилието за диктатурата.“
––––––––––––
От книгата:
Отвъд Стената беше свободата. Той ставаше нощем, отваряше прозореца и гледаше към Запада. Само че къщата, в която живееше, не беше достатъчно висока, за да успее да види отвъд Стената. Беше стар тухлен блок, който повечето обитатели бяха напуснали или от който бяха изгонени, тъй като милицията редовно наминаваше и по незнайни причини отвеждаше хора в неизвестна посока.
Стената беше бетонна. Настръхнала от бодлива тел. На всеки петстотин метра стърчеше по една прилепена до Стената караулка, в която стояха въоръжени с пушки и картечници копои. През нощта Стената бе силно осветена. Да избяга човек от града и да премине Стената, бе непосилна задача.
………………
Вие, бежанците от Изтока, щом дойдете от тази страна на Стената си въобразявате, че Западът ще ви залее с пари, без нищичко да поиска от ваша страна… А всъщност Западът никога не дава нещо за нищо. Той ще ви приеме, ще ви изслуша и ще ви ръкопляска… ще ви отдаде почести… пари… слава… а кой знае, може би и сянка на уважение… но в замяна ще иска вие винаги да изглеждате негов длъжник, тоест, като начало, да имате бедняшки вид… Западът не очаква от вас да просите по ъглите. Но очаква от вас да не се фукате с богатство, което сте натрупал като му говорите за беднотия. Той има чувствителна душа… Много по-чувствителна, отколкото си мислим! Някои от онези, които преминаха Стената преди вас, които съумяха да му се харесат и които той отрупа с блага, пренебрегнаха това. Настигна ги беда: Западът оттегли милостта си от тях тъй бързо, както им я беше дал.
………………
Какъв ли би могъл да бъде животът на един обикновен човек от Запада в някое от тези градчета. Човек безработен, примерно. Толкова ли щеше да бъде различен от живота на Изток? Вярно е, че на Запад хората можеха да пътуват, можеха свободно да сноват, докато на Изток (ако предположим, че не трябва вече да декларират в милицията и най-малкото си пътуване), имаха чув-ството, че движенията им са ограничени, хоризонтът им е тесен и захлупен и че колкото и за малко да искат да мръднат, в крайна сметка все ще се натъкнат на една стена, и точно това и ставаше те се сблъскваха със Стената… Кой знае какво би намерил човек, ако върви безкрайно през Запада? Изтока, може би?
