Вътрешна работа. Демаскиране на конспирациите от 11 септември - Джим Марс
Трагедията от 11 септември: официалната версия... или "Вътрешна работа"? Открийте това сами в този потресаващ анализ от водещ разследващ журналист.Официалната версия за 11 септември е дискредитирана. Това е отрезвяващото заключение, до което достигнаха милиони хора, които пресяха за себе си доказателствата, разкрити от стотици независими изследователи. Много честни граждани са принудени - с тъга и нежелание - да стигнат до почти немислимите заключения:
Могъщи американски длъжностни официални лица трябва да са знаели за планираните атаки и след това са действали отвътре, за да:
- осуетят опитите да се предотвратят атаките от 11 септември;
- отстранят или прикрият доказателства за престъпна дейност;
- пречат на разследванията за случилото се.
Наистина ли ужасяващите събития от 11 септември 2001 г. са вътрешна работа? Тази книга ще ви помогне да откриете истината. В нея световно известният теоретик на конспирациите Джим Марс излага убедителни аргументи, че 11 септември е денят, в който едновременно се преплитат няколко заговора, всеки от които е основан на различни политически интереси. Подкрепа за тезата му идва от привеждането на поредица от притеснителни аномалии, които се отклоняват от официалната версия:
- Стандартните механизми за въздушна защита се провалят... едновременно.
- Изтребителите излитат твърде късно, твърде бавно и от погрешни места.
- Огънят не би могъл да причини падането на кулите на Световния търговски център.
- За рухването на Сграда 7 в комплекса по-късно признаха че е умишлено.
- Жизненоважни физически доказателства или са отстранени, или никога не са дадени на разследващите.
- Вътрешни лица се ангажират в масирани къси продажби на акции на самолетни компании малко преди атаките.
- Ключови официални лица твърдят, че никога не е имало предупреждение независимо от многобройните доказателства за противното и т. н.
Съдържание
Предговор от Елън Мариани 11
Предговор на издателя 15
Въведение 19
1. Събитията от 11 септември 2001 г. 29
2. Хронология на събитията 30
3. Нерешените въпроси изобилстват 33
4. Какво е знаел президентът Буш? 38
5. Помогнаха ли военните игри на терористите? 40
6. Буш създава предпоставката за
война срещу тероризма 46
7. Кой оторизира евакуацията на бин Ладен? 47
8. А какво да кажем за самите похитители? 49
9. Какво в действителност се случи в Пентагона? 61
10. Експлозии в Световния търговски център? 69
11. Огнеборците смятали, че могат да
контролират пожарите 76
12. Какво причини рухването на Сграда 7? 82
13. Докладът на FEMA: причината за рухването
на Световния търговски център е неизвестна 84
14. Разкрити следи от предварително известие 91
15. ФБР не е можело – или не е искало – да
свърже точките 106
16. Пропуснати възможности в ЦРУ 124
17. Късите продажби на акции са индикация,
че се е знаело предварително 141
18. А какво да кажем за предварително
известното на израелците? 151
19. Дистанционно контролиран самолет –
една реална възможност 169
20. Официалното разследване на 11/9:
още една Комисия „Уорън“? 186
21. Какво знаем? 204
Приложение А: Пентагонът казва, че
изтребителите на 11/9 са летели:
твърде далеч, твърде бавно, твърде късно 217
Приложение Б: 23 въпроса 224
Приложение В: Изявление на вдовицата от 11/9
Минди Клайнбърг пред Комисията 11/9 230
Приложение Г: Откъси от съдебния иск по Закона
RICO, заведен от адвокат Фил Дж. Бърг от
името на вдовицата от 11/9 Елън Мариани 241
Предговор
от Елън Мариани
Този предговор е отворено писмо до американския народ и извира направо от сърцето ми. Моля ви да прочетете тази книга и да откриете сами за себе си защо атаките на 11 септември всъщност бяха вътрешна работа. Джим Марс издига тези аргументи в книгата си, а аз възнамерявам да го докажа в съда.
Моят съпруг, Нийл Мариани, беше убит в атаките. Той беше пътник в Полет 175 на United Airlines, втория от двата самолета, които се разбиха в Световния търговски център. През този ужасен ден двамата със съпруга ми бяхме тръгнали за сватбата на дъщеря ни в Калифорния от бостънското летище „Лоугън“, но ни запазиха места в различни полети. Взехме отделни полети, защото първоначално не бяхме сигурни, че той ще може да си позволи да пътува за сватбата на доведената си дъщеря. Затова, известно време след като аз си резервирах място за пътуването, организирахме гаражна разпродажба и събрахме достатъчно пари, за да купим билет и за него, за полет, който беше два часа след моя. Никога няма да забравя последния момент, в който го видях на летището, докато вървях към моя изход.
Днес аз съм опечалена вдовица, но съм решена да направя всичко възможно. Аз съм една от 75-те семейства, които не подадоха документи за уреждане на компенсация от т. нар. Фонд за компенсиране на жертвите от 11 септември, който се състоеше от пари на данъкоплатците, платени директно от американското Министерство на финансите за пръв път в историята. Вместо да приема около 500 000 долара, които трябваше да се изплатят на името на съпруга ми за живота му, аз реших да запазя правото си да говоря.
Не искам тези пари, искам просто отговори.
Ако бях взела пари от този фонд, който аз наричам „Фонд млъквай и се разкарай“, щях да се откажа от правото си да съдя United Airlines и федералното правителство. След като най-накрая преодолях скръбта си за Нийл, което ми отне дълги и много трудни месеци, започнах да вярвам, че единственият начин, по който мога да получа информация за станалото с него, е чрез съда. Станах първият член на семейство на жертва от 11 септември, който заведе съдебно дело срещу правителството.
Моят иск се основава на Закона RICO (Организации, повлияни от рекет и корупция) и е насочен към доказване, че терористичните атаки на 11 септември не са били изненада за правителството. Аз вярвам, че много от най-висшите официални лица във федералното правителство са били наясно, че атаките ще се осъществят... всъщност аз съм сто процента сигурна, че те са знаели.
Трудно беше да намеря адвокат, който да се заеме с моя случай. Никой не смееше да поеме моя иск срещу правителството. Открих обаче един смел човек на име Фил Бърг, бивш заместник главен прокурор на Пенсилвания.
Нашият съдебен иск е насочен срещу президента Буш и редица други членове на администрацията. Както е написал Фил Бърг в иска, делото се „основава на това, че се е знаело предварително за 11 септември, умишлено не се е действало, да се предотврати или да се предупреди за 11 септември и е налице възпрепятстване на правосъдието чрез прикриване на истината за 11/9, което е в нарушение на законите на САЩ“. Освен президента Буш посочихме вицепрезидента Дик Чейни, главния прокурор Джон Ашкрофт, секретаря по отбраната Доналд Ръмсфелд и съветника по националната сигурност Кондолиза Райс като обвиняеми, наред с други лица. Искът посочва и Министерството на отбраната, ЦРУ, Националната агенция по сигурността и Съвета за външни отношения заедно с други агенции.
Фил Бърг и аз се съгласихме да позволим на Origin Press – издателя на „Вътрешна работа“ – да публикува извадки от нашия иск в приложенията на книгата. Моля ви, прочетете този материал, а също и „Отвореното писмо на Елън Мариани до г-н Буш“, което може да се открие на уебсайта, посочен по-долу. И моля ви, подкрепете ни.
Освен това ви моля да прочетете много внимателно 23 въпроса на Управителния съвет на семействата, които също са препечатани в приложенията. Това са 23 въпроса, които са сред ключовите, чиито отговори търся в съда... и които Джим Марс толкова убедително поставя в книгата си.
Нашето съдебно дело не може да върне съпруга ми и другите жертви на 11/9. Аз обаче вярвам, че то ще върне истината и справедливостта, които са толкова нужни в този момент, в тази страна. Когато прочетете тази книга на Джим Марс, със сигурност ще видите защо.
Елън Мариани
(вдовица на Луис Нийл Мариани)
Дери, Ню Хампшир
10 май 2004 г.
www.911forthetruth.com
Предговор на издателя
Обикновено издавам книги в областта на религията, духовността, паранормалното и психологията и само от време на време прескачам на други теми. Когато се натъкнах на книгата на Джим Марс за 11 септември, впечатлението ми беше, че е потресаваща, но се опитах да я пренебрегна като периферна за моите издателски интереси. Въпреки това тази зловеща тема не ме оставяше на мира. Гледах изследователя пионер Майк Рупърт да говори за 11/9, посещавах много сайтове, посветени на 11/9, и всекидневно проследявах другите нарушения на администрацията на Буш. Необходимостта да видя издадена книгата на Джим Марс силно ме теглеше, но не смятах, че ще имам смелостта. Тогава, една вечер случайно гледах „Последният самурай“ – за мен променящ живота филм за „духовното войнство". В последните минути на филма ме удари гръм – осъзнах, че след като имам този шанс, просто не мога да обърна гръб на възможността да публикувам експозето на Джим Марс. Интуитивно знаех, че не мога да се откажа и да продължа да се наричам американец, а дори и гражданин на света.
В този катарзисен момент се почувствах упътен да публикувам втора книга, която е спътникът на Origin Press на „Вътрешна работа“. Тази книга е озаглавена One Planet: A Progressive Vision of Enforceable Global Law („Една планета: прогресивна визия за глобален закон, който може да се налага“). За миг видях, че тези две книги вървят заедно: едната, обявявайки проблема по непоколебим начин, а другата, предлагаща визионерско, но въпреки това постижимо решение на военната система – забраната въобще на войната.
Преживях нещо като Богоявление, гледайки изпълнението на Том Круз и Кен Уатанабе. В това състояние на съзнанието си тръгнах от киното, което е в комплекса „Йърба Буена Гардънс“ – обществен център в търговската част на Сан Франциско. Завих наляво, непреднамерено изправяйки се директно пред паметника на Мартин Лутър Кинг младши, който също е разположен в комплекса. Той се състои от алея, изпълнена с големи фотоси от движението за граждански права, всеки представящ д-р Кинг, плюс стъклени пана с цитати на вдъхновяващи думи от най-добрите му речи.
Разхождайки се из този мемориален комплекс и гледайки наследството на този велик войн на любовта, справедливостта и прошката, вече знаех в какъв дух трябва да дам живот на тази книга. И работата по нея оттогава насам се разгърна съвсем естествено.
„Вътрешна работа“ първоначално беше книга на издателство HarperCollins – малко по-обемиста и с различно заглавие. Както обяснява Джим във въведението си, Harper нямаха куража да спазят ангажимента си и да публикуват книгата, макар че я бяха приели на редколегия и дори бяха поръчали на адвокат да проучи ръкописа.
Втората част от първоначалния ръкопис – енциклопедично журналистическо разследване на злодеянията на администрацията на Буш от приемането на Патриотичния закон до войните в Афганистан и Ирак в исторически контекст, беше донякъде остаряла по времето, когато стигна до мен. Джим планира да осъвремени тази втора част и съвсем скоро да публикува материала като втора книга в тази поредица под неокончателното заглавие Inside Job: The War on Freedom („Вътрешна работа: войната срещу свободата“).
Междувременно двамата с Джим работихме върху осъвременяването на първата част от първоначалния ръкопис за HarperCollins, вмествайки цяла планина от нови факти и открития, почти до последния миг, преди книгата да влезе в печатницата. Това усилие прие формата на настоящата по-съкратена книга, която всъщност е първата от поредицата „Вътрешна работа“. За да подкрепим сериозните изследователи, добавихме и обемисти приложения от други ключови изследователи, най-вече откъси от текста на иска по Закона RICO, наскоро подаден от името на Елън Мариани от адвокат Фил Бърг.
Тъй като на Джим Марс беше нужна огромна решителност, за да довърши тази книга „във втория рунд“, както и значителна смелост, за да посочи истината за нашето правителство, аз ви препоръчвам същия духовен кураж, докато я четете. И докато го правите, моля ви, не забравяйте Мартин Лутър Кинг младши... и всички други, които вярват в своя Бог достатъчно, за да се изправят безстрашно в името на истината така, както я виждат, защото със сигурност тази истина ще ви направи свободни.
Байрън Белитсос
Издател, Origin Press
25 май 2004
P. S. Специална бележка към изследователите: Непременно посетете www.911Truth.org – портала на водещите изследователи, автори, издатели, активисти, мрежови факири и лидери в движението за истината за 11 септември.
Въведение
Quis custodiest ipsos custodies?
[Кой ще пази пазачите?]
– римския поет Ювенал, „Сатири“, VI. 347
Знанието наистина е сила.
Информацията, съдържаща се в тази книга, ще овласти американците, които са готови за един откровен разговор за много фактологични аномалии, противоречиви изказвания и неполучили отговор въпроси, които все още съпътстват ужасяващите атаки на 11 септември 2001 г.
Именно тези провокативни атаки осигуриха оправданието за всичко, което последва – приемането набързо на Патриотичния закон, увеличаването на бюджетите на отбраната и на разузнаването, инвазията и окупацията на Афганистан и Ирак, създаването на Министерството на вътрешната сигурност и задушаването на несъгласието в нация, която има претенциите да бъде свободна.
Това знание трябваше да е достъпно и отпечатано само за няколко месеца след трагедиите от 11/9... изглежда обаче, че свободата на пресата – поне в САЩ – принадлежи само на онези, които притежават пресата.
За тези, които следват сенчестата страна на националния живот на Америка, събитията от 11 септември веднага повдигнаха червени предупредителни знамена. Само един ден след 11 септември аз изложих първоначалните си мисли в Интернет. Ето някои откъси:
Кой в действителност стои зад атаката срещу Америка?
Много хора сравняват ужасяващата терористична атака срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон с атаката срещу Пърл Харбър през 1941 г. Това е подходящо сравнение, макар и не по причините, за които си мислят повечето хора.
За истинските изследователи на историята днес е абсолютно сигурно, че определени официални лица на високи постове във Вашингтон, окръг Колумбия, са знаели предварително за японското намерение да атакуват американската флота на Хавайските острови, но не са направили нищо, за да го предотвратят.
Трябва ли гражданите на САЩ да чакат още петдесет години, за да научат, че на терористичната атака от 11 септември е позволено да се състои точно така, както и на Пърл Харбър? Възможно ли е такъв отвратителен сценарий да е верен?
Днес изглеждат очевидни някои съвсем прости мерки срещу подобна атака. Например, ако авиолиниите назначаваха само един въоръжен, цивилен охранител на всеки полет, тази трагедия щеше да се предотврати, тъй като похитителите очевидно са били въоръжени само с ножове или други типове остриета. Е, как са успели да надделеят над цял самолет с хора и – по-важното – да получат достъп до пилотската кабина? Кой ги е научил да пилотират огромни реактивни самолети?
Както е и при убийството на президента Джон Ф. Кенеди, ключът към разбирането на събитието се крие не в този, който в действителност е извършил насилието, а в онзи, който е бил в състояние да отмени нормалните мерки за защита на сигурността.
Официални лица от правителството и авиолиниите са знаели на секундата, че самолетите са били отвлечени, но в небето не се появяват изтребители чак до пълното осъществяване на атаките. Кой свали нормалната защита на сигурността на Америка на 11 септември?
Поне в този най-нов случай правителството не може да обвини за атаките някой самотен, умопобъркан индивид, някой като Лий Харви Маквей. Те трябва да се справят с напълно разгърнала се конспирация, макар че властите твърде бързо посочиха с пръст Осама бин Ладен. Едно разследване на бин Ладен трябва да хвърли поглед отвъд човека, към неговите поддръжници и финансисти.
Съдебното дирене на терористите най-вероятно ще е твърде мрачно, с множество обвинения срещу всички засегнати. Едно нещо обаче изглежда съвсем ясно: трагичните събития от 11 септември са добре дошли за лицата, чиито намерения са насочени към ерозиране на американските свободи и суверенитет.
След десетилетия на раздути бюджети за отбрана, с които се злоупотребява, днес има призиви за удвояване на парите, които отделяме за отбрана. Във време на засилващо се признание, че ЦРУ е агенция, която никога не е била искана от обществеността и която е донесла толкова укори на тази нация, днес има призиви за удвояване на нейния размер и бюджет. Ако главният директор по сигурността на голяма компания не успее да защити един от най-уважаваните ù активи, по-вероятно ли е да го уволнят, или да му удвоят заплащането?
Бъдете сигурни, че ще последват още примери на антитерористично законодателство, които още повече ще нарушат американската Конституция.
Докато всички ние се борим да се справим с ефектите от тероризма, в опасност ли сме да загубим малкото си останали индивидуални свободи?
Овен това помислете, че така вниманието ни се отклонява от пропадащата икономика (настоящата криза може да изисква още повече федерални финансови контролни механизми), рязко спадащото обществено мнение за Джордж У. Буш и повишаващите се цени на енергията.
Лидерите биха ли допуснали обществена катастрофа, грижейки се за осъществяването на дневния си ред? Това е ставало преди – когато Нерон подпалва Рим, унищожения немски Райхстаг, в Пърл Харбър и отново в залива Тонкин.
Макар че трябва да скърбим за загубите си, още по-наложително е да запазим главите си. Докато емоциите на момента са разгорещени, трябва да останем хладнокръвни и внимателни, така че да успеем да открием кой наистина стои зад атаката срещу Америка.
b
Вярвам, че основните въпроси, които повдигнах в текста по-горе, са също толкова валидни днес, колкото и през септември 2001 г.
И не спрях тук. В рамките на два месеца след 11 септември бях събрал голяма част от материала в тази книга и представих предложение на издателя ми, HarperCollins от Ню Йорк, под заглавието The War on Freedom („Войната срещу свободата“).
Беше ми казано, че емоциите са твърде силни, а съдържанието – твърде „горещо“, за да бъде публикувано незабавно. Влаченето около подписването на договор за книгата продължи до средата на 2002 г. По онова време няколко служители на ФБР и ЦРУ бяха излезли пред обществеността, за да свидетелстват, че са се опитали да предупредят висшестоящите си за надвисналите терористични атаки. Нагласата към моето предложение за книга омекна и аз подписах договор за издаването на книгата заедно със съществен аванс.
След като работих трескаво през цялото лято на 2002 г., представих ръкописа през октомври. Редакторът ми беше въодушевен от работата ми и предсказа, че ще се продаде в повече от един милион екземпляра.
Колелата на огромно издателство се въртят бавно и едва през март 2003 г. книгата получи юридическа рецензия. Вече бях получил копие от корицата и публикуването беше въпрос само на няколко седмици. Юридическата рецензия, или проверката, е процес, в който адвокат верифицира материала и проверява дали няма нещо, което може да предизвика юридически проблем. Това препятствие беше прескочено и последните думи на адвоката бяха: „Вие ме удовлетворихте“.
След два дни обаче бях информиран, че публикуването на книгата е отменено от висш ръководител, който така и не я е прочел. Единственото оправдание, което ми дадоха, беше, че този шеф „не искал да разстройва семействата на жертвите от 11/9“. Това очевидно беше претекст, тъй като до днес повече от шестотин семейства са завели съдебни дела или срещу Саудитска Арабия, или срещу висши представители на администрацията на Буш.
При нормални обстоятелства, ако дадена книга е отменена по юридически причини, от автора се иска да върне всички пари, които е получил авансово. В този случай на мен ми платиха остатъка от целия аванс. За мен това беше ясна индикация, че отказът от книгата не беше нищо друго освен откровена цензура.
„Защо ще искат да попречат на хората да научат истините за 11/9, дори ако тези истини са притеснителни за обществеността и поставящи в неловко положение държавните власти?“ – запитах се, все още вярвайки, че живея в страна, която цени свободата на словото.
Продължих да самоиздавам The War on Freedom („Войната срещу свободата“) и приемът на книгата беше неизменно добър. (По чисто съвпадение друга книга със същото заглавие беше публикувана от учен на име Нафиз Ахмед горе-долу по същото време като моята. Тя представя отличен анализ на събитията от 11 септември.) Докато моите читатели продължаваха да изразяват изумление от информацията в книгата, осъзнах, че познанието, събрано оттук-оттам от публикуваните материали – в пресата и в Интернет, – наистина очертава мрачна картина на лицата и силите, стоящи зад днешните събития. Започнах да виждам, че е съществувала някаква сила, която не е искала тази информация да стане достъпна за широката общественост. Познанието несъмнено би разстроило внимателно конструираните „официални“ обяснения на ужасите от 11/9.
Днес е нов ден. Оторизираната версия за 11/9 беше напълно дискредитирана в очите на все по-осъзнаващото се население благодарение на всеотдайната работа на десетки журналисти и изследователи, смели хора от правителството, които „надуват свирката“, и дори разкрития от официалното разследване.
Както написах през пролетта на 2004, днес знаем, че:
– Широк спектър от стандартни защитни механизми, целящи да предотвратят подобна атака, систематично се провалиха на 11/9. Особено забележителни са нетипичните провали, които се случиха едновременно във Федералната администрация по авиация (FAA), Националния военен команден център (NMCC) и Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство (NORAD) – всички те отговорни за защитата на американското въздушно пространство.
– Изтребителите не излетяха в продължение на повече от тридесет минути, след като беше очевидно, че четири пътнически самолета са се отклонили от курса и вероятно са били отвлечени. В случая на Полет 77, който уж се разби в Пентагона, измина един час и четиридесет и пет минути, без да бъде пресрещнат от изтребители.
– Ракетните батареи, които имат за цел да пазят Вашингтон, окръг Колумбия, не успяха да спрат удара срещу Пентагона – една от най-пазените структури на света, а изтребителите, които са в непрекъсната бойна готовност във военновъздушната база „Ендрюс“, намираща се само на дванадесет мили, така и не излетяха.
– По „странно съвпадение“ две правителствени агенции за вътрешна защита (NORAD и NRO) провеждаха военни игри в утрото на 11/9. Игрите симулираха реакции на сценарий, в който отвлечени самолети се сблъскват в сгради. Този факт би могъл да обясни липсата на бърза реакция от страна на правителството на реалното отвличане, но това правдоподобно алиби никога не е било предлагано на вниманието на обществеността. Човек освен това се чуди: как отвлеклите самолетите са знаели времето и датата на тези военни игри, за да уредят собствените им атаки да съвпаднат с тях?
– Президентът Буш продължи със снимките в основното училище във Флорида дори след като той и неговите помощници знаеха, че три самолета са били отвлечени. Той се „мота“ в класната стая почти двадесет минути, след като беше информиран, че втори самолет е ударил Световния търговски център.
– Нито един железобетонен небостъргач в историята не се е сгромолясвал единствено заради пожар. Скоростното свободно падане на кулите на Световния търговски център, заедно с разтопената стомана и ситния прах демонстрираха всички характеристики на контролирано разрушение.
– Точно такова контролирано разрушение очевидно се случи в 17 ч същия ден, когато според наемателя на комплекса на Световния търговски център 47-етажната сграда № 7 беше „свалена“, т. е. преднамерено разрушена.
– Жизненоважни доказателства, включително строителната стомана на сградите, бяха унищожени чрез бързото отстраняване и разрушаване от американските правителствени официални лица без никакво разследване. Това е само една от множеството причини списание Fire Engineering („Противопожарно инженерство“) да нарече официалното разследване „полуизпечен фарс“.
– Следата от развалини, дълга осем мили, сочи, че Полет 93 е разрушен във въздуха, а не в катастрофата на земята в Пенсилвания, която уж била причинена от борба на борда между похитителите и пътниците.
– Повече от дванадесет страни категорично са предупреждавали американските власти, че предстои атака на американска земя, като някои от тези предупреждения са били само дни преди събитията.
– Категорични доказателства сочат съучастието в атаките на старши оперативни работници на разузнавателните служби на Израел и Пакистан, които са в тясно сътрудничество с американските разузнавателни агенции.
– Класифициран доклад на Конгреса инкриминира висши официални лица в правителството на Саудитска Арабия, показвайки, че те са имали тесни връзки с похитителите. Саудитците се радват на дългосрочни бизнес и социални връзки със семейство Буш, както и на близки политически връзки с американското правителство.
– Американското правителство набързо уреди отпътуването на над 100 саудитци от страната, макар че на американската общественост беше отказано правото да лети. Около 24 члена на семейството на бин Ладен, вероятно потенциални свидетели, получиха разрешение да напуснат страната, без да бъдат разпитани.
– Вътрешни хора с предварително познание за предстоящите събития са се ангажирали в масирани и изключително изгодни къси продажби на акции от American Airlines и United Airlines, както и други акции, които веднага бяха повлияни от катастрофата. Обществеността все още не е видяла окончателните резултати от разследванията на тези транзакции... ако има такива резултати.
– Растящ брой „надуващи свирката“ от самото федерално правителство са посочвали доказателства, че различни агенции са били напълно наясно с възможността за атака и им е било попречено от висши официални лица да започнат пълно разследване.
– Далеч от това да са просто реакция на 11/9, доказателствата днес категорично сочат, че американските инвазии в Афганистан и Ирак са кулминацията на отдавнашни планове, които само са чакали провокация като тази на 11 септември.
– Официалните обяснения за инвазията в Ирак, например нуждата да се сложи ръка на оръжията за масово разрушение и да се „даде демокрация“ на страната, се оказаха фалшиви.
– За няколко часа ФБР публикува имената и снимките на подозираните похитители, макар че по-късно много от назованите се оказаха живи и здрави в Близкия Изток.
– Също за часове след атаките агентите на ФБР претърсваха къщите, ресторантите и училищата за летци, които те са посещавали. Ако никой не е имал предварително знание за похитителите и техните дейности, как разбраха къде да търсят?
– Твърде далеч от това да нареди пълно и обективно разследване, за да се определи кой е отговорен за трагедиите от 11/9, администрацията на Буш си влачеше краката и всъщност предприе действия, за да попречи на бързото и вярно на истината сондиране на събитията от този ден. Почти две години след събитията засилващият се натиск от страна на обществеността, воден от семействата на жертвите от 11/9, най-накрая наложи създаването на „независима“ комисия по разследването.
– Никой в правителството не е бил укорен или дори сгълчан за това, което ни се представи като най-големия провал на разузнаването и вътрешната сигурност в американската история. В действителност същите тези агенции, които провалиха нацията, станаха свидетели как бюджетите им драматично се увеличават, а някои от официалните лица, които уж са сгрешили, всъщност бяха повишени.
– Никой в правителството – с изключение на бившия шеф на борбата с тероризма в Националния съвет за сигурност Ричард А. Кларк – не почувства нужда да се извини на американския народ за провала в сигурността на 11/9.
– Самият президент Буш оказа да се извини за трагедията на 11/9 на американската общественост или на семействата на жертвите по време на пресконференцията през април 2004 г., независимо че имаше възможност да го направи поне три пъти.
Всъщност това е кратък списък от въпроси, останали без отговор, аномалии и загадки, засягащи атаките от 2001 г. Тези журналистически резултати – подкрепени от огромни и непрестанно изливащи се изследователски данни от независими разследвания, които дори и днес продължават от страна на стотици изследователи – накараха честните мислещи хора от целия политически спектър да стигнат до заключението – несъмнено неохотно, – че трагичните атаки на 11 септември бяха вътрешна работа.
Виждате ли, не е нужно човек активно да участва в някакво престъпление, за да е част от него. Служителят, който съзнателно отваря задната врата на фирмата, е също толкова виновен, колкото и крадците, които плячкосват сградата през нощта.
Това се нарича вътрешна работа. Непрекъснато я наблюдаваме в криминалните операции.
Атаките от 11 септември несъмнено са сред най-чудовищните престъпления в историята. Голямата ми надежда е, че тази книга – заедно с други томове с информация, разкритията на „надуващите свирката", които предстои да чуем, и всякакви изследвания на независими граждани – ще мотивира американската общественост да потърси и да въздаде справедливост на истинските виновници, криещи се зад ужасите, които смразиха света на 11 септември 2001 г.
Джим Марс
май 2004 г
