Вълчи вой - кучи лай - Тошо Дончев

Откъс от разказа „Украса на живота“

„Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на лакти и я целунах, за последен път. Тя обгърна врата ми, притисна се в мен и ме прегърна силно, както през нощта. Помоли ме след месец, на двадесети септември, в шест часа да се видим пак в Градския парк...“