Възходът на Четвъртия райх - Джим Марс
Нaцисткото господство нe свъpши с paзpушaвaнeто нa бункepa нa Xитлep. Tовa e нepaзкaзaнaтa истоpия нa ВЪЗXОДЪT НA ЧETВЪPTИЯ PAЙX.Изxвъpлeтe всичко, коeто си мислитe, чe знaeтe зa истоpиятa. Зaтвоpeтe одобpeнитe учeбници, изключeтe коpпоpaтивнитe мaсмeдии и кaквото и дa пpaвитe, нe вяpвaйтe нa нищо, коeто чувaтe от пpaвитeлството - "Възxодът нa Чeтвъpтия paйx" paзкpивa истинaтa зa aмepикaнскaтa влaст.
В тaзи eксплозивнa новa книгa лeгeндapният Джим Mapс, aвтоp нa ъндъpгpaунд бeстсeлъpa "Господство и потaйност, paзкpивa плaшeщо peaлнaтa възможност CAЩ днeс дa сe пpeвpъщaт в Чeтвъpтия paйx - пpодължeниeто нa идeология, зa която сe смятa, чe e изличeнa пpeди повeчe от половин вeк.
Taзи концeпция можe дa сe стоpи стpaннa нa онeзи, които нe могaт дa пpозpaт пpeз оцвeтeнитe в pозово лъжи, peклaми и дeзинфоpмaция, изливaни всeкиднeвно от мeдийнитe конгломepaти, повeчeто от които сa пpитeжaвaни от същитe тeзи сeмeйствa и коpпоpaции, подкpeпяли нaциститe пpeди Втоpaтa свeтовнa войнa. Кaкто обaчe Mapс пpeцизно обяснявa, нaционaлсоциaлизмът никогa нe e умиpaл, a нeговaтa пpотивнa философия e живa и aктивнa в съвpeмeннa Aмepикa. Зa съжaлeниe повeчeто xоpa нe могaт дa paзбepaт сeнчeститe вpъзки мeжду фaшизмa и коpпоpaтивнaтa влaст, apмиятa и избpaнитe ни лидepи.
Въпpeки чe CAЩ подпомогнaxa paзгpомявaнeто нa гepмaнцитe пpeз Втоpaтa свeтовнa войнa, ниe нe успяxмe дa paзгpомим нaциститe. В кpaя нa войнaтa нaй-висши нaцисти зaeдно с тexнитe млaди и фaнaтизиpaни пpотeжeтa използвaxa плячкaтa от Eвpопa, зa дa създaдaт коpпоpaтивни компaнии нa пpeднaтa линия в много стpaни, включитeлно CAЩ. Използвaйки откpaднaтото богaтство, мъжe с нaцистки пpоизxод и мaнтaлитeт подготвиxa пътя си към коpпоpaтивнa Aмepикa, бaвно изкупувaйки и консолидиpaйки компaнии в гигaнтски многонaционaлни конгломepaти. Xиляди дpуги нaцисти дойдоxa в CAЩ в paмкитe нa клaсифициpaни пpогpaми кaто Рrоjесt Раpеrсilip (Пpоeкт "Клaмep"). Te донeсоxa със сeбe си въpxовнa оpъжeйнa тexнология, която подпомогнa спeчeлвaнeто нa космичeскaтa нaдпpeвapa, но донeсоxa и ковapнaтa си нaцисткa философия в нaшитe гpaници. Taзи идeология, основaнa нa aвтоpитapния пpинцип, чe цeлтa опpaвдaвa сpeдствaтa, включитeлно нeпpовокиpaни aгpeсивни войни и оpязвaнe нa индивидуaлнитe свободи, e зaвлaдялa в жeлязнa xвaткa "зeмятa нa свободнитe и домa нa смeлитe".
Зa пpъв път Джим Mapс събиpa убeдитeлни докaзaтeлствa, чe пpeз послeднитe шeстдeсeт години нe e стиxвaло усилиeто в съвpeмeннa Aмepикa дa сe внeсe фоpмa нa нaционaлсоциaлизъм, създaвaйки по същeство модepнa импepия... или "Чeтвъpтия paйx".
Въведение
Третият райх на Адолф Хитлер приключва в Берлин на 30 април 1945 г.
Трясъкът отеква от бурята на руската артилерия, бомбардираща разрушената столица. Предния ден, заедно с падащите снаряди, идва особено лошата новина за фюрера, който към тази късна дата във Втората световна война се е затворил в подземния си бункер под канцлерството на Райха. Хитлер е научил, че два дена преди това неговият партньор в Оста, италианският диктатор Бенито Мусолини, е бил заловен от паравоенните италиански бойци от съпротивата. Мусолини и любовницата му, Клара Петачи, са екзекутирани, а телата им са оставени да висят на уличните лампи на милански площад. Тази новина е особено тревожна за Хитлер, защото само няколко часа по-рано той се е оженил за Ева Браун на малка гражданска церемония във Führerbunker.
Хитлер преди това се е заклел да не бъде хванат жив и непрекъснато повтаря на антуража си, че нито той, нито годеницата му няма да бъдат превърнати в „спектакъл, представен от евреите, за да развличат техните хистерични маси“[1]. Той очевидно се подготвя за края на управлението си. Връчва капсули с отрова на останалите си секретарки и нарежда Блонди, любимото му куче вълча порода, да бъде отровено. Две други домашни кучета са застреляни.
Диктувайки завещанието си, той заявява: „Аз и съпругата ми – за да избегнем позора на свалянето от власт или капитулацията – избираме смъртта“[2]. Нарежда телата им да бъдат изгорени незабавно. Хитлер обаче, награждаван с орден войник от Първата световна война и обръгнал политически боец, дава ясно да се разбере, че той и философиите му няма да напуснат тихо и кротко сцената. Той добавя: „От саможертвата на нашите войници и от собственото ми единство с тях до смъртта ще изникне при всички случаи в историята на Германия семето на сияйния ренесанс на националсоциалистическото движение и следователно на реализирането на истинска общност на нациите“.
След това Хитлер минава през антуража си, предимно жени, ръкува се с тях, докато мърмори неразбираемо. Фрау Траудл Юнге, една от присъстващите секретарки, си спомня, че очите на Хитлер „като че ли гледаха далече, отвъд стените на бункера“[3].
Около 15 ч. на 30 април членовете на антуража на Хитлер чуват изстрел от покоите на лидера си. Малко по-късно камериерът на Хитлер, щурмбанфюрер от СС Хайнц Линге, и един дежурен се появяват с покрито с одеяло тяло. Мартин Борман, личният секретар на Хитлер, шеф на нацистката партия и най-влиятелният човек в Райха след Хитлер, излиза след тях с тялото на жена. Труповете са отнесени до градинската зона, поставени в кратер от снаряд и изгорени с бензин. Тези останки обаче така и не са открити, предполагаемо заради непрекъснатото обстрелване[4].
До вечерта съветското знаме се вее на върха на Райхстага. Изглежда, че Хитлер и неговият Трети райх са приключили.
Бягството на Адолф Хитлер
Добре известно е и публично е обявявано, че Хитлер често използва двойници – мъже, които много приличат на него – при определени публични представяния. Полин Кьолер, прислужница в Хитлеровия Бергхоф в Берхтесгаден, настоява, че познава поне трима мъже, които изпълняват ролята на двойници на Хитлер[5].
Дали Хитлер е използвал последен двойник в бункера? В крайна сметка малкото хора, които свидетелстват, че той е мъртъв, са пламенни нацисти, които са нетърпеливи да угодят на пленилите ги, независимо дали са руснаци, англичани или американци, с разкази за смъртта на фюрера. Странната екзекуция на зетя на Ева Браун Херман Фегелайн дължи ли се на знанието му за плана на Хитлер за бягство с използването на двойник? Фегелайн е напуснал бункера, но протестира, когато е заловен от спасителна команда на СС, че е планирал да се върне. По-късно е застрелян от команда за екзекуции в градината на канцлерството заради дезертьорство. Въпреки това няколко дни по-рано Хитлер насърчава останалите в бункера да бягат: „Махайте се! Махайте се! – крещи той[6]. – Вървете в южна Германия. Аз оставам тук. Всичко така или иначе свърши.“ Защо Фегелайн е изключение?
Доказателства, че Фегелайн е посветен в тайната, идват от Кристина Райман, актриса, която се среща с него в Берлин на 27 април. Тя казва на автора Глен Б. Инфийлд[7]: „Той беше много разтревожен. Пийнахме няколко питиета заедно и през цялото време той не преставаше да повтаря, че в Берлин има двама Хитлеровци... Мислех, че е пиян. Точно преди да си тръгне обаче, ми каза, че ако фюрерът някога открие, че той, Фегелайн, е знаел тайната му, ще го убие.“
Не е сложно да се имитира смъртта на Хитлер. Негов двойник е можел да бъде скрит в бункера по всяко време преди оповестеното му самоубийство. След като Хитлер кара Ева да погълне отровата – или мъртва двойница, която Ева е довела, – двойникът, облечен в дрехите на Хитлер, е можело да бъде застрелян, отровната капсула – поставена в устата му, и да бъде оставен да бъде покрит от Борман и да бъде изнесен от нищо неподозиращия камериер Линге.
Хитлер след това е можел да мине от кабинета през жилището до малка конферентна зала, в която имало стълбище до градината отгоре. Хитлер е инструктирал Линге да чака „поне десет минути, преди да влезе в стаята“. Докато Линге и останалите от антуража са чакали в коридора пред кабинета на Хитлер, компанията на фюрера и въоръжен ескорт от СС е можело да проправят пътя си до уединено място, където да изчакат тъмнината[8].
Под прикритието на нощта Хитлер е можел да се придвижи по Херман Гьоринг Щрасе, след това да премине през Тиергартен до гарата на зоологическата градина близо до Адолф Хитлер Плац. От там те са можели да вървят по релсите до Райхсшпортфелд, да пресекат Шарндорфещрасе до моста Пихелсдорф – кратко разстояние до река Хавел, където самолет Ju-52, способен да каца на вода, е можело да чака, за да отведе фюрера.
Всъщност самолет Ju-52 е кацал в Хавел предната нощ по излъчено чрез радиовълни искане на някого от Führerbunker. Отлетял е същата нощ. Авторът Инфийлд подозира, че това е било тренировка за следващата вечер.
След като е излетял от Берлин, самолетът е можело да отведе Хитлер навсякъде по територията, която не е под прекия контрол на Съюзниците – Швейцария, Испания или някои други приятелски места.
Това ли се е случило обаче?
Традиционната история твърди, че Хитлер и Ева Браун са се самоубили в бункера – край на историята независимо от измъчващите късчета информация, които са излезли на повърхността след войната. Твърди се, че на 17 юли 1945 г. по време на Потсдамската конференция съветският лидер Йосиф Сталин е казал на американския президент Хари С. Труман, че Хитлер не се е самоубил, а най-вероятно е избягал. Години по-късно руснаците вадят снимки, за които се твърди, че са на трупа на Хитлер – нещо, което противоречи на по-ранните им твърдения, че телата на Хитлер и на любовницата му са били изгорени незабавно.
Днес, макар че съдбата на Хитлер може да е интригуваща и несъмнено ще е обект на спорове в продължение на години, тя е несъществен, чисто теоретичен въпрос. Сигурното е, че наследството на Хитлер – националсоциализмът – продължава да живее.
ИСТОРИЯТА НА ТОВА как нацистите, въоръжени с напреднала технология и с най-голямото съкровище в историята, са успели да избягат от правосъдието в края на Втората световна война, е може би най-великата неразказана история на ХХ век.
От дните на Линдън Б. Джонсън до тези на Джордж У. Буш има приказки, че Америка става „фашистка“. Повечето хора, включително и аз, са отхвърляли това като радикална реторика. За съжаление, както ще видим, това може да не е толкова далеч от истината.
Германците са разгромени във Втората световна война... но не и нацистите. Те просто са били принудени да се преместят. Разпръсват се в четирите краища на света. Много от тях идват в САЩ и проникват в това, което президентът Дуайт Д. Айзенхауер нарича „военно-промишлен комплекс“.
Те бягат с плячката от Европа, но и с науката, изучаваща ракетите, и с още по-екзотични технологии. Някои от тези технологии са толкова напреднали, че остават класифицирани в американските държавни архиви дори и днес.
Нацистката наука и идеология са донесени в Америка след Втората световна война с помощта и сътрудничеството на същите самозвани глобалисти, които изобщо са създали националсоциализма. Техният дневен ред съответства на този на старите баварски Илюминати, за които отдавна се смята, че са изчезнали скоро след времето на Джордж Вашингтон. Ако обаче Орденът е умрял, неговото кредо продължава да живее – власт и контрол чрез богатство с всички възможни средства. От семената на нацизма, посети в Америка по време на Студената война, изниква цяла нова нация, тази, която днес е станала най-голямата суперсила в историята, но и трупа растяща омраза сред страните в света, както и отчуждение и несъгласие сред собствените си граждани.
В началото на третото хилядолетие след Христа по повечето критерии някога свободната, конституционна република САЩ е станала националсоциалистическа страна, империя на създателите на Третия райх – Четвърти райх. Ако тази оценка изглежда сурова и невероятна, четете нататък. Имайте предвид, че тази книга не защитава определени политически убеждения, не налага никаква конспиративна теория и няма скрит дневен ред. Тя е сбор от факти, които могат да се подкрепят и които водят до определени заключения, колкото и неудобни и неконвенционални да са те.
Първо обаче, трябва да разберем дефиницията на разглежданите термини.
Дефиниция на термините
Всеки е чувал за Третия райх на Хитлер, но кои са Първият и Вторият райх?
Първият райх е известен като Светата римска империя, макар че тя не е нито свята, нито римска, нито империя. Основана е от франкския крал Карл І, наречен Карл Велики, който е коронован за император през 800 г. от папа Лъв ІІІ след завладяването и анексирането на по-голямата част от Европа, включително Германия, Швейцария, Австрия, Белгия, Люксембург и Холандия, и части от Франция, Италия и Чехословакия. Тази монаршеска империя, моделирана по Римската империя и управлявана от кайзери, съществува до 1806 г., когато Наполеон влиза с войските си в Берлин.
Вторият райх е създаден от принц Ото фон Бисмарк, който като премиер на Прусия разгромява Наполеон ІІІ през 1871 г. и става „Железният канцлер“, господстващ над около 300 независими немски държави. Райхът на Бисмарк оглавяван към края от кайзер Вилхелм ІІ, продължава до 1918 г. и приключва с поражението на Антантата – Германия и Австроунгария – в Първата световна война.
С идването си на власт през 1933 г. Адолф Хитлер обявява Германия за Третия райх, като Reich е немската дума за „империя“. Интересното е, че когато се използва с малко r, думата reich означава „богат“. Reich следователно може да означава и „империя на богатите“.
Терминът „нацист“ произлиза от съкращението на „националсоциализъм“. Той е създаден чрез комбиниране на първата сричка от „НАционал“ и втората сричка от „соЦИалист“ от името на Nationalsozialistiche Deutsche Arbeitpartei – Националсоциалистическа германска работническа партия. Това е малката радикална политическа партия, която Хитлер изгражда във фашистка система, заплашила целия свят. Нацизмът е философия. Един съвременен речник определя нациста като човек, „имащ крайни расистки или авторитарни становица или държащ се брутално“, или някой, „принадлежащ на всякаква организация, сходна на нацистките“.
Едно издание на American Heritage Dictionary of the English Language („Речник на американското наследство на английския език“) определя фашизма като „философия или система на управление, която защитава или упражнява диктатура на крайното дясно, обикновено чрез сливане на държавно и бизнес ръководство с идеология на войнствен национализъм“. Винаги помнете, че типичният атрибут на фашизма е сливането на държавното и бизнес лидерството.
Смята се, че италианският диктатор Бенито Мусолини създава думата „фашизъм“ – име, взето от неговите фашистки Черни ризи, наречени Fascisti. Този термин произлиза от древноримския символ фашина – сноп от пръчки с подаващо се острие на брадва. Това е символът на централната власт. При фашизма човекът е подчинен на държавата, обикновено оглавявана от един-единствен водач.
Дори Мусолини обаче посочва, че „Първият етап на фашизма трябва по-правилно да се нарича корпоративизъм[9], тъй като е сливане на държавата с корпоративната власт“. В останалата част на книгата фашизмът ще се дефинира като сливане на държавната и корпоративната власт.
Във фашистка Италия и нацистка Германия държавата печели контрол над корпорациите. В съвременна Америка корпорациите са завладели контрола над държавата.
Крайният резултат е един и същ.
Мусолини обявява[10]: „Максимата, че обществото съществува само заради благополучието и свободата на хората, които го съставят, като че ли не съответства на плана на природата... Ако класически либерализъм означава индивидуализъм, фашизъм означава държавно управление.“
Томас Дж. ДиЛоренцо, професор по икономика в колежа „Лойола“ в Балтимор, Мериленд, пише: „Важно е да се осъзнае, че като икономическа система фашизмът е широко приет през 20-те и 30-те години на ХХ век. Ужасните дела на отделните фашисти по-късно са заклеймени, но практиката на икономическия фашизъм – не“.
Партийната политика, лозунгите и социалните проблеми са използвани за разсейване на масите. Световният елит търгува само с една стока – властта. Той иска да получи и да поддържа контролиращата власт, която идва от голямото богатство, обикновено печелено чрез монопола на собствеността върху основните ресурси. Политиката и социалните въпроси имат малко значение за глобалисткия управляващ елит, който се движи гладко между корпоративния бизнес и държавната служба. Желанието за богатство с неговата съпътстваща власт и контрол ръководи неговите дейности. Точно това неотклонно внимание към търговията и банкерството се крие зад почти всички събития в съвременния свят. То е основата на „Новия световен ред“, споменат както от Хитлер, така и от бившия президент Джордж Х. У. Буш.
В Америка през ХХІ век много сериозни хора са наблюдатели на това, което изглежда като рециклиране на събитията от Германия преди Втората световна война: разрушаването на важна национална структура, прибързано и спешно законодателство, възход на таен апарат на националната сигурност, опити за регистриране на оръжия и хора, съчетани с превантивни агресивни войни, тласкани от яростен национализъм.
Това може да е просто съвпадение, някакъв синхронен цикъл от историята. То обаче може да е и скрит план, който се осъществява от хора, следващи определен дневен ред.
[1] William L. Shirer, The Rise and Fall of the Third Reich (New York: Simon and Schuster, 1960), p. 1131.
[2] Louis L. Snyder, Encyclopedia of the Third Reich (New York: McGraw-Hill, 1976), pp. 165–166.
[3] Shirer, p. 1132.
[4] Ibid., p. 1134.
[5] Pauline Köhler, The Woman Who Lived in Hitler’s House (New York: Sheridan House, 1940), p. 47.
[6] Snyder, p. 125.
[7] Glenn B. Infield, Hitler’s Secret Life: The Mysteries of the Eagle’s Nest (New York: Stein and Day, 1979), p. 284.
[8] Ibid.
[9] Jasper Ridley, Mussolini (New York: St. Martin’s Press, 1997), pp. 226–227.
[10] Thomas J. DiLorenzo, “Economic Fascism,” The Freeman, June 1994; http://www.banned-books.com/truth-seeker/1994archive/121_3/ts213l.html.
