Все по-далече, все по-близо - Божана Апостолова

Все по-далече, все по-близо

Приживе
ме беше завързал
с невидимо въже
за себе си.
Не виждах въжето, но усещах
как се скъсяваше,
как ни приближаваше
един към друг.

Сега
какво да правя
със свободата си?
Въжето се люлее –
дочувам
камбанен звън.