Войната не е с лице на жена Последните свидетели - Светлана Алексиевич

Войната не е с лице на жена Последните свидетели

Светлана Алексиевич

Войната не е с лице на жена Последните свидетели
Цена: 25.00 лв.
Няма наличност
Код на продукта: 243945
Издателство: Парадокс
Автор: Светлана Алексиевич
Обем: 656 стр.
Художник: Живко петров

Войната не е с лице на жена Последните свидетели - Светлана Алексиевич

„Войната не е с лице на жена“/ „Последните свидетели“
Автор: Светлана Алексиевич
Обем: 656 стр.
Цена: 25 лв.
Превод от руски: Боян Станков
Редактор:Светлана Комогорова–Комата
Художник: Живко Петров
След огромния успех на „Време секънд хенд“, издателство „Парадокс“ представя първите две произведения на Светлана Алексиевич, събрани в един общ том.
Преводите на двете произведения са направени – като задължително изискване на самата Алексиевич – според последните преработени и допълнени издания на събраните й съчинения, публикувани след 2010 г. Разликите с първите издания, съответно от 1983 г. и 1985 г., са съществени.
„Войната не е с лице на жена“ (1983)На фронтовете на Великата отечествена война в съветската армия, в партизанските отряди и в нелегалната съпротива воюват повече от 1 милион жени. Те са на възраст между 15 и 30 години и са не само милосърдни сестри и лекари, както е било дотогава. Овладяват всички военни специалности – летци, танкисти, автоматчици, снайперисти, картечари…
Жените вече не само спасяват – те убиват!
В първата книга от цикъла за Великата утопия фронтовачките разказват за онази война, за която мъжете не са ни разказвали.Вместо за подвизи, за движение на фронтовете и за военачалници, жените говорят за съвсем друго… За това колко е страшно да убиеш първия път… или да се върнеш след сражението на бойното поле.
Сред телата – всички толкова млади – на мъртви и ранени, разпиляни като картофи. И да жалиш за всички – и за немците, и за своите, руските войници.
За жените от фронта войната не свършва с Деня на победата. За тях кошмарът продължава и в мирно време. Крият военните си книжки, ордените си, раните – физически и душевни. Защото трябва отново да се научат да се усмихват, да ходят на високи токчета, да се омъжат. А мъжете лесно забравят своите бойни другари-жени. И с това им отнемат Победата, не я поделят с тях.
„Последните свидетели“ (1985)Руснаци, белоруси, украинци, евреи, татари, латвийци, цигани, казахи, узбеки, арменци, таджики… Милиони съветски деца загиват по време на Великата отечествено война.
Затова и те трябва да говорят! Не само политиците, военните, историците… А най-безпомощните, но и най-безпристрастните участници..
В своето соло за детски глас Алексиевич събира спомените за войната на онези, които тогава са били 7-12 годишни. Видяна през детските очи тя е още по-ужасяващо страшна.
„Първите убити… видях убит кон… След това… убита жена… Това ме учуди. Аз си представях, че на война убиват само мъже“ – разказва вече порасналият Гена Юшкевич, журналист по професия. С годините трогателната детска наивност прераства в особена историческа отговорност, в чувство за мисия: „… ние сме последните. На тази черта… До този край… Ние сме последните свидетели. Нашето време свършва. Ние трябва да говорим… Нашите думи ще бъдат последни…“
Безплатна доставка над 50 лв.
2117245688557513
2049444227-rt2brme72slj7sf1cqio7ap8u4u61gku