Вихрушки пътя ми измитаха. Това, което не могат да кажат думите - Лозинка Йорданова
„Ще те срещна с онези
беловласи българи, които изпълваха моите бележчици със сладко, мъдро българско
слово...“
За книгата:
„Много често,
вторачени единствено в себе си и в това, което сами дълбаем, не виждаме какво
чудесно грозде е наляло мераклийски обработваното лозе на съседа и нямаме сърце
да се зарадваме на резултатите от труда му – зер,освен нас, други няма.
Тези
мисли ми идват на ум, като препрочитам най-новата (35-та по ред!) книга на
Лозинка Йорданова „Вихрушки пътя ми измитаха“. Нейният писателски друм е пример
за всеотдайност в едно по сърце избрано поприще. Съвсем справедливо критикът
Благовеста Касабова отбелязва, че Лозинка Йорданова е посветила творчеството
си, респективно живота си, за откриване, изследване и популяризиране на
българското народно творчество. Ще допълня, че в тази сфера в съвременната ни
литература тя комай няма дори съперник.“ Пенчо Чернаев
„...с таланта си на разказвач тя го прави
привлекателно като четиво, възпитателно като естетическо възприятие и
познавателно – докосвайки младия читател до високите художествени измерения и
мъдростта на безименни творци през вековете.“ Благовеста Касабова