Вино и сафари - Антонова, Неда
Трилогията „Вино” се състои от книгите „Вино и молитви” (2007), „Вино и сафари” (2010), „Вино и чудеса” (предстояща), всяка от които представлява самостоятелен роман, написани вдъхновено и в различен стил, и вероятно най-доброто, сътворено от голямата българска писателка Неда Антонова.
Аз съм Душа и на мене е посветена тази книга…
Дани, героят на „Вино и сафари”, в Книга първа „Вино и молитви” напуска земния живот, за да премине в необятния и всеопрощаващ нематериален свят. И въпреки че там преживява събития, изпълнени с лъчезарната хармония и пълна духовна удовлетвореност, отново иска да се върне в джунглата, наречена земно битие, макар да знае, че тук го очаква жестокост, самота, болка… Но и взаимност… Защото Земята е единственото място във Вселената, където съществува чувството любов.
Приключенията на духа във времето между два живота – с тяхната привидно недоказуема реалност и приказна всевъзможност – съставляват митологията на човешката душа. Те са ехо от бъдещето – толкова невидимо и сътворимо, колкото и миналото.
Жаждата да си жив въпреки всичко! За нея е тази книга.
И за смъртта.
Само смъртта дава шанс на човека да остане безсмъртен: хилядократното редуване на раждане и умиране прави всяко разумно същество едновременно връстник и на далечните си предци, и на бъдещите си правнуци.
Защото Човек – това значи Вечност.
Цитати
Сафарито не е еднократно събитие, а начин на общуване между хората. Нещо като тангото или езикът есперанто. Има хиляди начини да прекараш живота си. И никой от тях не е окончателно погрешен.
Тялото е границата, брегът, релефната карта, отливката, факелът, логото, бронята, ароматът, замъгленият огледален образ, укритието, лозунгът, упълномощеният представител и личният паспорт на онова, което науката нарича душа. Максимум задължения срещу минимум права! Но тялото знае, че единствено аз, душата, никога няма да го забравя, както никоя жена не забравя сватбената си рокля. И това е достатъчно, за да ми бъде то вярно през целия си живот.
И смъртта, и животът са еднакво временни състояния и еднакво бързо омръзват. Тогава? Ами… редуваш ги, за да се забавляваш: живот-смърт, живот-смърт… Хиляди пъти.
