Вино и молитви - Антонова, Неда
Трилогията „Вино“ се състои от книгите „Вино и молитви“, „Вино и оръжия“, „Вино и чудеса.“ Самата Неда Антонова обяснява творбата си така:
Това е многопластово художествено повествование, изградено от библейски сюжети, лични надежди и крушения, национални комплекси, исторически куриози, съвременни убежища на душата, невидими болки и нетрадиционни лечения… И над всичко това – любов и вино. Любовта – последната сламка на всеки удавник, която често се превръща в спасителна жилетка. И виното – неизменният атрибут (подобно оркестърът на Горан Брегович) на сватби и погребения.
Ако светът е вечен, то е, защото е заченат от пръст, любов и душа. И ако човек успява да надмогне съдбата, то е, защото всеки от нас е единствен като човечеството и цялото човечество е негов брат-близнак. Така че, докато на света има любов, памет и вино, ще има надежда за всички. Тя винаги е наблизо и винаги – “до поискване”.
Библейските времена, виното като мит, ежедневното взаимно лечение на закоравяла наркоманка (Веста) и травмиран в резултат на разрива с любима жена и последвалата автомобилна катастрофа млад мъж (Ян) – това е омесила във „Вино и молитви”, първата книга от трилогията „Вино”, една от най-интелигентните, земни и ерудирани български писателки. Драмата се развива в едно изличено от географската карта село… Само думите лекуват момичето (това препоръчват още Йоан Златоуст и тибетските лечители). С мощното, подобно на детско, въображение на влюбен, Делян (Ян) отдалечава Веста от наркотиците (и от ниското национално самочувствие), но я прави зависима от думите. Една дрога е заменена с друга. Лекувайки Веста, Ян лекува собствените си травми… Но след единствената им любовна нощ на „вино и молитви” Веста си отива, а Ян очаква да бъде убит… Същата съдба, която едва отнема живота му, обаче, проявява милост…
–––––
Цитати:
– А от какво си зависима?
– От всичко, което може да бъде назовано… Защото животът е направен от думи. Открих, че вече съм пристрастена към думите. И се усещам още по-безпомощна и още по-сбъркана. Ти, в желанието си да ме спасиш, замени една дрога с друга… И сега… вместо да живея, аз възприемам живота със слуха си и смятам за лично преживяно само онова, което съм чула… Понякога се успокоявам, че сигурно става дума за нещо като дарба, но кой знае… Може да се дължи и на вродената ми склонност към наркотици. За мене вече няма значение какво поглъщам. Важното е то да ме прави друга и да ме отвежда другаде…
––––-
– Жена ти ме прати да взема кибрит… Тази вечер ще те водим на барбекю…
– Тя не ми е жена.
– Щом ще ти ражда дете, значи ти е жена…
Помислих си, че умирам. Усетих как животът с дълъг скок напусна тялото ми. Изостави ме дори моят ангел-хранител. Почувствах се празен, тежък и напълно студен.
И нямаше кой да ми каже дали съм заспал, или съм мъртъв…
––––-
Хората със синя кръв… са резервният фонд на човешката еволюция. Синята кръв не се предава по наследство.
––––-
Само истината може да придаде на измислицата жизненоважната за нея доза невероятност.
