Виждането на нагуала - Алексей Ксендзюк
“Виждането на нагуала” е посветена на толтекското сънуване и виждане - уникални методи за развиване на възприятието, които позволяват невъобразимо да се разширят способностите на човека за познаване на Реалния Свят и за действие в него. Тези методи в най-значителна степен определят успеха на толтекската магия и се явяват ключов инструмент за тоталната трансформация на човешката природа.
Основите на тази дисциплина са изложени в книгите на великия мистик и антрополог от края на XX в. Карлос Кастанеда. Тук се предлагат детайлизирани инструкции и технически похвати, разработени и практически проверени от автора, а така също и подробни описания на променените режими на възприятие (световете на второто внимание), с които неминуемо се сблъсква вървящият по пътя на Трансформацията.
Ето откъс от книгата:
Глава 3
Вниманието и енергообменът
(Събирателната точка)
Целта на хората на знанието е да “изковат”
своето енергийно тяло така, че да го превърнат в копие
на самите “себе си”, и обратно да изковат своето “аз”
така, че да го превърнат в точно копие на енергийното си тяло.
Карлос Кастанеда
Веднага щом заговорим за себе си като за енергийно тяло с канали за енергообмен и с някаква си “събирателна точка” (за мнозина нещо съвършено абстрактно и метафизическо), възниква впечатлението, че предметът на нашите разсъждения е само още един вариант на теософските небивалици.
Трудно е да се повярва, че става дума за самата Реалност. В паметта изплуват фантастичните халюцинации на Щайнер и астралните блуждаения на агни-йога сред потоци от разнообразни енергии и “планове на битието” с една дума, здравият смисъл протестира.
Известните на Европа визионери (започвайки от Блаватска и многочислените “потомци” на Рьорих) така са объркали всичко, така са го смесили с митове и фантазии повечето от които съвършено безплодни, че са отвратили от подобни разсъждения ума и сърцето на здравите хора.
И в това няма нищо чудно те никога не са оперирали с понятието “описание на света”, никога не са познавали сложността на възприятието и затова се опитват с митове и с помощта на собственото си въображение просто да разширят до безкрайност света на описанието. Те не знаят (или не искат да знаят), че това е невъзможно.
Любопитното е, че подобни процеси (на друго ниво) днес са характерни за добропорядъчната академична наука особено естествознанието.
Ще приведа един пример.
Продължителната криза на фундаменталните науки в опитите им да постигнат физическите закони на най-ниските нива на организация на Битието (т. е. в областта на субатомните процеси и тяхното взаимодействие) се обяснява от теоретиците по различни начини. Тук впрочем може да се забележи любопитна симетрия - подобни проблеми се откриват и в космологическите изследвания, да кажем, на метагалактическо ниво.
При това мнозина учени успяват да стигнат доста близо до разгадаването на истинските причини за кризата в научното познание на евроамериканската цивилизация мине не мине, те захващат разговор за недостатъчността, непълнотата на езика за описание, който беше и си остава най-важният инструмент не само на теоретичната наука (както можем да си помислим, ако разсъждаваме повърхностно), но и на практическата, експерименталната.
Откакто физиката окончателно напусна непосредствено наблюдаемия свят и чрез общата теория на относителността, квантовата механика и т. н. се потопи в царството на знаците и усложнените абстракции, тя стана дяволски сложен конгломерат от математически фикции (символи на откъснатото от всякакъв емпиризъм логическо мислене) и от маса неопределености, възникващи в процеса на научното изследване, измерванията и експеримента.
Защо използвах думата “неопределеност”? Физиците-теоретици добре знаят, че някъде към средата на XX в. в процеса на развитие на квантовите теории и на фона на съвършено новите експериментални данни е бил забелязан един основополагащ (от наша гледна точка) факт получил се е разрив между резултата от наблюдението или експеримента и неговата интерпретация. Ако по-рано интерпретацията (тълкуването на същността и смисъла на ставащото) в най-общ смисъл естествено е произтичала от експерименталните резултати, то сега тя за пръв път в пълна степен е демонстрирала своята условност.
