Венеция през зимата - Еманюел Роблес
През зимата Венеция е създадена само за тези
които се обичат,
и обезсърчава другите, чието сърце е празно.
Във „Венеция през зимата” бродят призраци, които през лятото тълпата и слънцето прогонват. Как да се изрази в образи цялата тази тайнственост? Правят го главните герои. В зимната Венеция французойката Елен търси личната си свобода и намира убежище от бедите, сполетели я в Париж, след драматичната раздяла със семейния й шеф. За фотографа Ласнер Венеция през зимата е вдъхновение и начало на нов творчески албум. Двамата се срещат, за да открият голямата и истинска любов и да продължат навярно заедно. Тази Венеция е и подходящ фон за истините за тревожното ни време, изпълнено със скрити и явни заплахи.
Мнозина ще се сетят за филма „Венеция през зимата” и споменът за него ще ги предизвика да прочетат романа.
Като начинаещ романист за мен бе опасна склонността към възторжен, блестящ стил. Затова естествено чувствах близки Флобер, Стендал, а в известен смисъл и някои големи американски писатели. От тях получих друг урок. Композицията, която възприех във „Венеция през зимата”, до голяма степен се дължи на този урок.
Еманюел Роблес
Еманюел Роблес е роден на 4 май 1914 година в Оран. Баща му е зидар, а майка му перачка, и двамата от Алжир. Бащата умира преди раждането на Еманюел и той е отгледан от майка си и баба си, родом от Гренада. Ето защо два са матерните му езика: френски и испански. В автобиографичен разказ писателят доверява, че е искал да стане мореплавател, но учи във Висшия педагогически институт в Алжир. Следват пътешествия из Мароко, Испания Индокитай, Китай и някогашния СССР. През Втората световна война е мобилизиран като преводач. Известно време работи като учител. С Албер Камю го свързва дългогодишно приятелство, а Луис Бунюел филмира негов роман.
Еманюел Роблес е носител на наградата „Фемина”. Оставя богато творчество от разкази, романи и пиеси. От 1973 г. е член на Академия „Гонкур”. На негово име е учредена и престижна литературна награда.
* * *
Във “Венето” я обзе известна веселост. Още от входа
се почувства така самоуверена, вътрешно покровител-
ствана от нощта. Отгатваше ли Ласнер интереса, който
предизвикваше у нея? Елен се съмняваше в това, защо-
то на моменти й изглеждаше леко отчужден. Тя го на-
блюдаваше, докато се хранеха, гледаше обгорената му
ръка, която налагаше в съзнанието й мисълта за изпъл-
нен с приключения живот.
Разговаряха за албума, който Ласнер подготвяше.
– Кога ще го започнете? – поинтересува се тя.
– Предпочитам най-напред да свърша с изложбата.
– А това ще трае дълго – намеси се Палиеро, забил
нос в чинията.
– Все пак скоро ще се заема с албума – продължи
Ласнер. – Работата много ме интересува, макар и да съм
наясно колко е трудна. През зимата Венеция е създаде-
на само за тези, които се обичат, и обезсърчава други-
те, чието сърце е празно.
Беше ли забележката преднамерена? Беше я изрекъл
с усмивка, но Елен не се доверяваше на думите.
– Освен това много ценя ирационалното, а през този
сезон във Венеция бродят призраци, които през лятото
тълпата и слънцето прогонват. Как да се изрази в обра-
зи цялата тази тайнственост?
Той явно се забавляваше
