Венецианският мит - Илиев, Бойко

Философията не се смесва нито с науките, в които водещо е разсъждението, нито с изкуствата, в които водещо е преживяването. Тя не е нито наука, нито изкуство, а нещо като вечно напрежение между тях. Философията не е познание като глас от висините, а прозрение като вик от бездната.

(Киркегор, Хайдегер)

„Това е книга за сродствата, за структурните сходства между философията и изкуството. В една постмодернистка визия Бойко Илиев защитава философските възможности на изкуството и художествената предразположеност на философията. Ако целта на преподаванията по философия е да провокират и школуват самоосмислянето на света на/от човека, усвояването и еманципацията на философския опит не може да се постигне иначе освен чрез оползотворяването на сродството „философия – изкуство“. Лазар Копринаров

„Венецианският мит съвместява в себе си диахронност като разказ за миналото и синхронност като обяснение на настоящето или предсказание за бъдещето. Създателите му целенасочено представят неговото съдържание, но то и днес бива възприемано като напълно реално, доколкото е въплъщение на колективен, “надежден” опит на множество поколения. Те са отделени от нас не просто от някакъв, макар и продължителен промеждутък от време, а от образцовостта на поведението на тези поколения. Тяхното време е образец за следване и поведение, защото е времето на първо-творението, първо-действието, което предшества всичко емпирично, и затова закрепва себе си в разказ като сакралното време на образцовите създатели на Града на справедливостта и красотата.“ Б. И.