Венецианската къща - Мери Никсън
Незабравим роман в традицията на Розамунд Пилчер и Катрин Куксън!За Виктория, останала сираче на шест години, красивата къща на баба й Еванти в Корфу – известна сред местните като Венецианската къща – винаги е означавала сигурност, свобода и някакво почти магическо спокойствие. Отгледана в Англия, Виктория израства със своя първи братовчед Гай и техния приятел от детинство Ричард. И макар че винаги е била привлечена от блестящия и загадъчен егоист Гай, неин съпруг става надеждният, предан и любящ Ричард.
Двадесет години по-късно Ричард е мъртъв. Останала сама с единственото им дете Джейк, Виктория открива, че целият й брак е бил една измама. Водена от желанието да избяга, тя отвежда сина си във Венецианската къща, убедена, че само скъпата на сърцето й обстановка ще й помогне да се изпарви срещу демоните, обсебили душата й.
Тогава пристига фотографът Патрик Хамънд със своите терзания и брак в криза. Между тях се заражда приятелство, както и надежда за нещо повече. Но Еванти открива нещо странно познато у Патрик и много скоро е принудена да се изправи срещу собственото си минало, изпълнено с тъга и една мъчителна загуба.
Сред неповторимата атмосфера на Венецианската къща и романтичния гръцки остров героите първо трябва да приемат и да се примирят със своето минало, преди да започнат да градят своето бъдеще.
Мери Никсън познава всяко храстче, всяко камъче по пътя към ада. Както и всички пътници тръгнали натам!
Високите заоблени прозорци във венециански стил отвеждаха към малка тераса с извит парапет от ковано желязо, боядисан - макар и не съвсем скоро - в същия синьо-зелен цвят, както всички жалузи на къщата. Патрик се облегна на парапета, покрит с ръжда от годините, и люспи от зелената боя се отлющиха при допира на ръката му. Надяваше се, че желязото няма да поддаде. Имаше чувството, че се е вкопчил във високата мачта на кораб, който пори вълните. Далече в подножието плискащите се води на Йонийско море изглеждаха почти черни. Яркозелени гори се простираха по протежение на цялата крайбрежна ивица, а сред равния им цвят тук-там тъмнееха високи кипариси. Покритите със сняг върхове на планините белееха като ослепителен екран зад тесния провлак между Корфу и Албания.
