Вдън гората Дикчам - Георги Божинов

"Вдън гората Дикчам" определено е най-важната книга за Божинов - именно като първа книга, като пръв тон, задаващ мярка и вкус. Може да се каже, че без нея нямаше да се роди двайсет години по-късно романът шедьовър "Калуня-каля" - нека го кажем - един Дунав на българската литература, тръгнал от стотиците църцорещи още от 60-те години (невинни години!) ручейчета. В тази първа своя книга, както и след време в "Юлень", още от самото начало писателят е "себе си". Наясно е със себе си, наясно е какво ще го занимава като писател, наясно е какво иска да каже. Вече е наясно и как да го каже.

В един от бележниците си Божинов отбелязва: "Да пишеш, както говориш. Ако, разбира се, има някаква значителност в говоренето ти. Ако има какво да кажеш, важно за другите. Ако сам си значителен... И не е нужно да се подписваш. Да се познава и без подпис. И всичко да е сгъстено, като запечатан мед."

А "дикчам" впрочем е турска дума и значи "прав чам", "прав бор". Така навлиза в литературата Георги Божинов - като прав бор. Такъв си и остана: дикчам - Божинов. Животът му бе труден. Преживя много самотни години. Но както бе казал на едно място: Земята се върти, светът се върти и постепенно идва на мястото си. И вече не е сам.