Вампирите в българския фолклор - Анчев, Анатол
Книгата дава пълна представа за вампирите – едни от най-популярните и многолики демонични същества в българския фолклор. Ползвайки огромно количество публикуван и архивен народоведски материал и свои лични теренни впечатления и записи, авторът показва мястото на тези персонажи в системата на традиционната култура на българите и важната им роля за правилното и цялостно вникване във фундаментални антроположки проблеми: за отношението на хората към живота и смъртта; за схващанията на човека за тялото и духа; за сложността на човешката душа и тънката граница между психопатологичното и нормалното; за психологическата същност на единството и борбата на противоположностите; за непримиримата примиримост, изключващата се необходимост и вечното съжителство между доброто и злото у човека. С помощта на аналитичната психология на Карл Густав Юнг и разработки на негови последователи ученият разкрива психологическия смисъл и дълбоката архетипова същност на демоните; разглежда и конкретни изследвания на К. Г. Юнг, които биха могли да послужат като добра теоретична основа при анализа на суеверни разкази и приказки за вампири.
Цитати:
Една от важните причини да се опознава фолклорът и вълшебните приказки е, защото то е познание за компенсиращите сънища на една цивилизация: “При опознаването на дадена цивилизация се проучват нейните свещени книги или сакралните `и учения, които представят тяхната осъзната традиция – продължава М.-Л. фон Франц. – Но винаги трябва да питате: “А какъв е техният фолклор?” Тогава ще получите несъзнаваната компенсация на колективната традиция. Имам предвид компенсация не в смисъл на обратно твърдение, защото компенсацията твърде често е допълнение, попълване на празнините в официалните учения. А в някои цивилизации съществува огромно разминаване между официалната доктрина и фолклора” (Фон Франц 2001: 51-52).
Познавайки многоликата същност на вампирите според българския фолклор, написах тези приказки за вампири. Макар че това са авторски произведения, в тях се опитах да представя цялото богатство на народното знание за вампирите, избягвайки “слабостите” на “суровия” материал. Дообогатих творбите си и с някои допълнителни сюжети, мотиви и герои, типични за българските вълшебни народни приказки и за българските новелистични народни приказки. Като фон и като второстепенни сюжетни линии използвах също така моменти от различни народни обреди и обредни практики. Включих и редица други вярвания и представи, характерни за мирогледа на патриархалния българин. В творбите си се стремих да предам достоверно народната представа за тези демони, да опиша първопричината за появата им и подбудите за действията им, да разкрия драматизма на техните характери, да посоча начините за унищожаването им, да обрисувам сложния им художествен образ и да покажа философската и дидактичната необходимост от тяхното присъствие в българското народно творчество.
Като привърженик на юнгианския подход към фолклора, се надявам всичко това да създаде добра предпоставка за бъдеща аналитичнопсихологична анализа на тези приказки, с цел разкриване дълбочината и същността на архетиповите образи и символи, заложени в тях и обясняване на психологичните предпоставки за появата на вампирите и за извършените от тях действия.
Приказката като спонтанен, наивен и несвързан с разсъжденията продукт на нашата душа наистина не би могла да дава израз на нещо друго освен на това, което именно е душата (Юнг)
Да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло – това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване (Юнг)
Едно аналитичнопсихологично изследване на проблема за вампирите в българския фолклор (като обобщена народна представа за тях и като разказани вълшебните народни приказки) и в авторските приказки за вампири (създадени на фолклорна основа), би позволило, от една страна, да се декодира дълбокият психологически смисъл на този материал и да се помисли върху психологическото приложение на вълшебните приказки за вампири , от друга – да бъде представена философията на юнгианството, а от трета – да бъдат потвърдени за пореден път големите възможности, които аналитичната психология предоставя за анализиране на жанрово и тематично разнороден български фолклорен материал.
