В търсене произхода на човечеството. Фалшификатори и учени - Ердоган Ерчиван
Сътворение или еволюция?
Официалната наука днес обяснява произхода на човечеството с еволюционната теория на Дарвин. На практика обаче все повече археологични находки и научни факти подкрепят теорията за създаване на човека. Библията съвсем не е единственото свещено писание в което се казва, че човекът е сътворен.
Защо в своите манипулации и фалшификации учените са подкрепяни от видни професори? Защо библейските текстове обясняват появата на човека по-правдоподобно, отколкото теорията за еволюцията? Какво разказват древните записи на египтяните, преданията на шумерите, клинописите от Месопотамия и книгите на майте? Каква дейност се извършва днес в египетските пирамиди и защо обществеността е в неведение? Дали египетските предания, наречени "Книга на мъртвите" и "Култ към мъртвите", на практика не са разкази за космически пътешествия? Съществува ли връзка между несъвършенствата в днешните общества и факта, че истината за възникване на човечеството е друга?
В блестящото си изследване немският журналист Ердоган Ерчиван разкрива драматичните събития, съпроводили появата на човечеството, разкрива фалшификации и съмнителни факти, върху които еволюционната теория е изградена на пясъчни основи. Един оживял от преданията разказ за живота на нашата планета, за мястото й в глобалния космос, за силата на Живота.
Ще се повтори ли историята?
“Въпросът за съдбата на човешкия род, доколко и дали изобщо ще се развие културно, всъщност е въпрос за сблъсъка между обществения живот и индивидуалния инстинкт за агресия и самоунищожение.”
Зигмунд Фройд,
австрийски психоаналитик (1856–1939)
ПРЕДГОВОР
Много хора се поддават на изкушението да печелят слава, пари и всеобщо възхищение, като фалшифицират икономиката, изкуството или науката. Ако подобна машинация бъде разобличена, фалшификаторът в най-лошия случай е опозорен или понася материална загуба. Неразкритата фалшификация обаче може да промени историята! Британският генетик Чарлс Х. Уодингтън казва за човешката неповторимост, която уж била следствие от “мутация”, например, че:
“Това приблизително означава човек да вземе произволни четиринадесет реда от свързан английски текст, да ги разбърка, да отдели смислово свързаните части от всеки ред, и да получи сонет на Шекспир.”
Три четвърти от това, което вярваме, че е истина, по принцип никога лично не сме „видели”, „докоснали” или по някакъв друг начин „научили”. Обикновено реагираме на общото количество слухове, произвеждани от „фабриките” на учебните занятия, книгите, вестниците, радиото и телевизията. Ние приемаме по-голямата част от тази неконтролируема информация за истина и се примиряваме с утвърдената система, но всъщност никога не сме имали възможността да я проверим.
Дали обаче изследванията наистина протичат толкова обективно, както се твърди днес?
Тази книга е опит да се проверят знанията от „фабриките за слухове” и по-отблизо да бъдат разгледани определени дялове на науката, особено онези, които изследват човешкото минало.
Моята теза е, че на Земята е съществувала предисторическа световна култура, която е оставила след себе си внушителни и уникални постройки. Тази простирала се из цялата Земя цивилизация се игнорира от съвременните изследвания, въпреки че през изминалите десетилетия бяха разкрити достатъчно артефакти и писмени свидетелства, които – ако анализираме като части от общия пъзел – дават картина, противоречаща на историческата наука.
Днес човекът, благодарение на високото ниво на развитите от него науки, неслучайно се намира на прага на космическите изследвания и стартира експедиции към планети от нашата Слънчева система. Странното е, че ние носим този „стремеж към експанзия в космоса” в гените си! Допреди малко повече от тридесет години познатото ни човечество се подчиняваше на силата на земната гравитация. Астронавтите, стъпили на Луната, привидно бяха първите (?), които успяха да се освободят от оковите на Земята.
Дали обаче съвременните астронавти наистина са първите, на които се отдаде да напуснат планетата?
Кои са били многократно споменаваните Богове, които, както разбираме, от незапомнени времена са живели между хората?
Кой построява архитектурните чудеса, в чиито основи са заложени прецизна астрономия и прецизна математика?
Как човекът без каквато и да е помощ е могъл да постигне такъв голям прогрес?
Възможно ли е религиите да ни казват нещо повече, отколкото съвременната наука?
Дали Земята е направена за нас, или пък ние за нея?
Позволете ми заедно да потърсим отговорите и още веднъж да извървим този път – пътя назад към зората на човечеството.
Глава 1
ТЪРСЕНЕ НА ПРОИЗХОДА
Една от грешките, която съвременните хора продължават с удоволствие да допускат, е да вярват, че всичко, съществувало някога на тази земя, вече е открито. Но не само учебният сектор и цялата област на природните науки, а и дяловете на историята и философията като цяло са проникнати само от еволюционните идеи на 19. век. В книгите, вестникарските статии, филмите и телевизионните програми еволюцията винаги се представя като някакъв доказан факт. Но колкото повече неща изследваме и научаваме за света около нас, толкова повече въпроси възникват, които еволюционната теория не би могла да обясни. “Необясненото” изисква по-правдоподобни отговори, отколкото тезата за еволюцията може да предложи.
Какво изобщо знаем за света, пространството и Вселената, наричани още космос или универсум?
В търсене на началото, дълго време се е смятало, че Земята е от изключително значение, че тя се намира точно в центъра на универсума и че всичко се върти около нея. Междувременно обаче разбрахме, че Земята и Слънцето, дори и нашата галактика по-скоро са маловажни, когато говорим за мащабите на вселената като цяло. Затова едва ли някой се надява, че възрастта й може да се определи с точност до един ден. Пресметнатите от астрономите данни за възрастта на универсума се колебаят между 10 и 20 милиарда години. В търсене на произхода досега беше определена големината на няколко хиляди галактики (системи от типа на Млечния път). При това бяха предприети изследвания за отдалечаването и бързината на разделящите се след предполагаемия „Голям взрив” галактики, както и измервания на топлинните излъчвания. Топлинното излъчване се среща навсякъде във Вселената и представлява силно охладената част на горещото излъчване на Големия взрив, чиято температура първоначално трябва да е възлизала на 10 милиарда градуса по Целзий. За самия произход във всеки случай отново се разгоряха изследователски дебати, които поставиха под съмнение първоначалната теория за Големия взрив, като по този начин всички гледни точки относно началото на съществуващото останаха открити.
Досега съществуват три утвърдени теории за произхода на универсума: преди неговата поява, така смятат защитниците на „Теорията за експанзията”, цялата материя на галактиките е била концентрирана в центъра на Вселената, за да бъде след това разпръсната от невъобразима експлозия. От материята, събрана първоначално в тяло с огромна плътност, се образували галактиките, които сега заедно с останалата материя се пръскат във всички посоки на космическото пространство.
Противно на „Теорията за експанзията”, „Теорията–Steady–State” приема един бавен непрекъснат процес, при който се образува такова количество материя, че нейната средна плътност остава непроменена в пространството. Това би обяснило очевидната експанзия на Вселената, но предпоставя, че в освободеното от експанзията пространство постоянно ще се заражда нова галактическа материя. Казано на съвременен език: универсумът винаги е съществувал и винаги ще съществува, дори и галактиките да изчезнат, защото те отново ще бъдат създадени.
Има и трета група астрономи, която е на мнение, че ние живеем в безкраен и непроменящ се свят – тази група защитава така наречената „Теория на пулсацията”. Тя вижда универсума като постоянен процес на редуващи се свивания и разширения. Това означава, че цялата маса на Вселената се сгъстява на всеки 80 милиарда години, за да може новата експлозия да стартира следващия експанзивен цикъл.
Всички теории за Първичния взрив се базират на възникналата едва през 1905 г. “Обща теория на относителността”.
За своето откритие на релацията E = mc², в която са изразени енергийният еквивалент (Е) и масата (m), като „с” е скоростта на светлината, немско-американският математик и физик Алберт Айнщайн (1879–1955) получи Нобелова награда за физика през 1921 г. Въз основа на международната почит към неговите общо 29 работни теории, в които Айнщайн се стреми да обедини механиката и електродинамиката, той би могъл да бъде наречен най-значимият физик на 20. век. Но по отношение на своята работа британският физик Стивън Хокинг от университета в Кеймбридж е не по-маловажен от Айнщайн.
Хокинг страда от неврологично заболяване, амиотрофична латерална склероза, която предизвиква атрофия на мускулите и напълно парализира тялото на шестдесетгодишния мъж. Но духът на професора относно приложната математика и теоретичната физика е изключително подвижен. Хокинг създава абсолютно нова картина на света, която обобщава в своята революционна „Теория–М”.
Какво е „М”?
По избор „М” би могло да означава „магично”, „мистериозно” или дори „Майката на теориите”. Тази теория вижда космоса като многоизмерен лабиринт от Вселени, в които според Хокинг действат всякакви „сенчести субекти”. Досега подобни хипотези по отношение на необяснимите феномени науката можеше да очаква единствено от страна на езотериците; ето защо членовете на научния елит продължават да пренебрегват тази теория, за да не ги обвинят в несериозност. Но Стивън Хокинг отвръща:
„Нищо не се случва в нашия мозък, без то да има връзка с всичко останало извън него. Моята теория съдържа висока степен на вероятност и при това тя позволява най-точни изчисления!”
Светът, в който живеем, реално е мъничък отрязък от един необятен универсум, в който паралелно съществуват, смесват се и дори вероятно комуникират много вместени един в друг светове. Хокинг стига до същността:
„Аз бих могъл да съм затворен в орехова черупка, но въпреки това да бъда смятан за цар на необятни територии.”
В своята книга „Вселената в орехова черупка” ученият нарича тези области на двойственост „светове-джуджета”. Това означава, че освен видимия космос съществуват безброй невидими за нас Вселени, които са вплетени в нашата и в които ние съществуваме като двойници. Ако това е така, в тези светове би трябвало да пребивават нашите земни роднини, които – не всички естествено, щяха да знаят за съществуването ни. Това, което на пръв поглед би могло да напомня на научна фантастика, се базира – при цялото това въображение – на безкомпромисна математика! Ако Хокинг наистина има право, тогава паралелните и двойствените светове със сигурност биха обяснили много земни феномени.
Какви последствия би имало това върху нас?
През 20-те години американският астрофизик Едуин Пауъл Хъбъл (1889–1953) откри, че всички галактики се отдалечават от нас, и то толкова по-бързо, колкото са по-отдалечни от нашата. Скоростта на отдалечаване за неговите колеги беше доказателство, че след Големия взрив Вселената расте. От реципрочната стойност на константите на Хъбъл, например, астрономите изчисляват възрастта на Вселената.
