В стаята, в която спиш - Стефания Панова
Това не е поредната любовна история, изпълнена с клишета. Това е история за малките и не до там малки неща....история за дома и приятелството, за раздялата, семейството, живота и смъртта. История за житейските уроци, които трябва да научим, за емоциите, които трябва да изпитаме и за хората, които никога няма да забравим. Понякога пътят, който сме поели, не ни отвежда там, където сме искали да отидем. Понякога, когато най-малко очакваме, се появява някой, който преобръща целия ни свят и просто ей така ни връща вярата в чудесата. И именно изненадите, които ни поднася животът, го правят толкова вълнуващ и непредсказуем."–
Винаги съм се чудела как е възможно да продължиш с живота си, ако не можеш да
загърбиш миналото?
–
Просто трябва да пуснеш някои неща да си отидат и да позволиш на други да
дойдат. Може да се окажат по-хубави.
– Но
не те ли човърка, не искаш ли да знаеш?
–
Понякога е по-добре да не знаеш, да оставиш нещата такива, каквито са.
–
Толкова е лесно да го кажеш, но в действителност е доста по-трудно да го
изпълниш.
–
Никол, сърцето ти винаги ще се терзае за нещо, било то за миналото, настоящето
или бъдещето. Не можеш да му заповядаш какво да чувства. Просто не се застоявай
прекалено в миналото, защото ще те погълне като огромна яма, от която няма да
можеш да се измъкнеш.
– Ти
успя ли да го направиш? – попитах.
– Боря се с това всеки ден и съм здраво стъпил
на земята. Каквото и да ми поднесе животът утре, съм благодарен, че имам днес.
А днес не се връща, Никол. Така че живей днес, живей сега! И никога не се
обръщай назад!"
