Българско зелено - Станислав Стратиев

Ако беше жив, на 9 септември 2011 г. големият български писател и драматург Станислав Стратиев щеше да навърши 70 години. И вероятно тази книга нямаше да е само 200 страници. Защото неотминаващата нищо и никого ирония и безпощадният сарказъм на писателя биха намерили невероятно плодородна почва в живота и политическите нрави на българското общество през последните години.

Изморен от борбата с властващия в нашия свят абсурд, Станислав Стратиев рано напусна този свят. Но ни остави книгите „Самотните вятърни мелници“, „Пътешествие без куфар“, „Живот в небето“, „Упражнения по другост“, пиесите „Римска баня“, „Сако от велур“, „Рейс“, „Мамут“, култовите си сценарии за филмите „Кратко слънце“, „Оркестър без име“ и „Посетени от Господ“. Остави ни и „Българският модел“, и „Българската участ“ - фрустриращи с точността на наблюдението и лаконичността на диагнозата.

Настоящият (за съжаление не пореден, а последен) том – „Българско зелено“ (изд. „Жанет 45“, 2011), е ценен с това, че е събрал последните му, изпълнени с тъжна мъдрост текстове, разпилени из периодичния и литературен печат и издирени и подредени с голяма любов и прецизност от съпругата му Лилия Рачева и синът му Любомир Стратиев – като поклон пред паметта на писателя в навечерието на 70-годишнината от рождението му.

Откъс от "Българско зелено"(2011)

"Стоян и избори"

Изборите минаха.

Всички победиха.

Който участва.

Като на олимпиада.

Другояче не може и да бъде в страна, където заплатите на народните представители надвишават три пъти заплатите на народа.

Победиха всички.

Всички партии.

Всички коалиции.

Всички движения.

Всички зависими и всички независими.

Едните победиха в градовете с над петстотин хиляди население.

Другите – в тези под петстотин.

Третите – в планините.

Четвъртите – в полето.

Петите – в умовете.

Шестите – в сърцата.

Победата е пълна.

Всички са победители.

Сега трябва да се намери отнякъде губещ.

Съзнавайки почти безизходното положение, предлагат един.

Стоян.

Той е идеалният гyбещ.

Губи ту работата си, ту спестяванията си, ту жизнения си минимум, ту колата си, ту водата си, ту синовете си, ту дъщерите си, ту надеждата, че въобще ще излезе някога от прехода, ту зъбите си, ту живота си.

Ей богу – идеалният губещ.

Досега е загубил шестстотин хиляди от съгражданите си.

Най-интелигентните си млади хора.

Пазарите си.

Уважението.

Себеуважението.

Националната си идея.

Къде ще намерите по-добър губещ?

Със свещ да търсите, няма да намерите.

Затова няма смисъл от спорадично избухващите тук-там спорове кой е победител.

Безсмислено губене на време.

Да се обединим около безспорното: кой е губещият? Няма и капка съмнение – Стоян.

Така изборните резултати изглеждат напълно реални.