Бутилка, чаша и радио - Стефан Радев

На пръв поглед стихосбирката може да се стори повече камерна. Но това е измамно усещане, защото в стиховете има драматични вълнения в дълбочина, чувствата са притушени. Известно е, че ако искаме да бъдем чути, то трябва да говорим тихо, шепнешком. Това е тъжна поезия, но в стиховете не властва отчаяние, безсмислие, мизантропия, защото оптимизмът е в Смисъла.

ПРОЛОГ

Тук думите не пазят равновесие.

И мен не пазят.

А какво ? - не казват...

Танцуваме със тях

по острието на въжето.

И мисля си -

какво ще стане,

ако паднат преди мен,

ако оживеят,

ако проговорят...

Днес, когато моите спомени се отдалечават като стъпки в лунна нощ, Пловдив ми прилича на някаква вътрешна врата, водеща от България към България. И може би поради тази магия освен многото си исторически имена, старинният град има и множество тайни и интимни названия. Колко ли хора са го наричали като мен град на спасението, столица на приятелството, обител на художниците, крепост на красивите мигове и още по-красивата вечност? Но като че ли всички тези имена извират от античната легенда за девойката Родопея и момъка Хемус. Разбира се, те били влюбени. И когато нежността ги обезумявала, те се назовавали с божествени имена: Скъпа Хера – шепнел Хемус Любими Зевсе – отвръщала Родопея. За тази човешка дързост боговете ги наказали, като ги превърнали в две планини, които могат да се гледат, но не могат да се докоснат. Напразно влюбените протягали ръце един към друг. Там, където пръстчетата им почти се докосвали, там възникнали пловдивските тепета – престоли на днешните влюбени. Всеки е свободен да преживява и тълкува легендата както си поиска. Този път я използвам само като кръщелно свидетелство, което ми разрешава да наричам Пловдив и град на поетите. Не ще дръзна да изброявам имената на живи и мъртви творци, свързали съдбата си с Пловдив.

Тази трудна чест е отредена на романтичката Божана Апостолова. Тя знае да приласкава талантите. А аз ще си позволя само да добавя едно съвсем ново име – Стефан Радев. Неговата първа книга е избрана на анонимен конкурс и вече стои пред теб, драги читателю. Нека заедно да повярваме, че още едно младо сърце ще издържи на бездушните съблазни, с които прагматичният свят със своите панелни метастази задушава надеждата, наречена поезия.

На добър час на книгата и на автора!

Любомир Левчев