Бременността - Вики Айовин
Защо написах тази книга...
За шест години родих четири деца - две момчета и две момичета, без близнаци - и урокът, който научих (освен, че не бива да се доверявам на противозачатъчни методи, основани на изчисляване на цикъла) е следният: деветдесет процента от необходимата за бременността информация получих от вече раждали приятелки. Естествено, има купища книги, които можете да прочетете. Като добра (и примираща от ужас) ученичка аз лично си ги накупих всичките и прочетох повечето. (Впрочем сигурно и вие ще постъпите така - ще си купите абсолютно всички книги за бременността, дори най-залежалите, после ще прочетете онези, които не ви объркват, плашат и депресират, тоест няма да ви остане много за четене.) Всъщност вече знам толкова много технически подробности, че лично мога да изродя вашето бебе, та дори със секцио, като нямам подръка друго, освен вестник, и всичко това става на пода на летящо по магистралата такси.
Предговор
Добре дошли в сестринството
Бременна сте, значи. Заповядайте, настанете се тук, до мен - от всичко на света най-много обичам жени, очакващи дете. Всъщност всички майки, които познавам, споделят чувствата ми. Бременността е време на очакване, на оптимизъм и мечти... на страх, несигурност и съмнения в себе си (но повече по този въпрос - по-нататък). Хората се радват на бременните жени, всекиму се иска ги закриля и да им вдъхва кураж; другите майки пък посрещат новата си посестрима с истински възторг.
Във всяко женско общество съществува особена солидарност между онези жени, които са раждали. То е нещо като тайно ръкостискане или по-скоро - известен само на тях, сякаш видим единствено на ултравиолетова светлина белег, отличаващ ги като ветерани от една и съща война. Две напълно непознати жени могат да се сприятелят в обществена тоалетна само за десет минути; достатъчно е да обменят зловещите подробности около раждането на децата си. Бременните жени като вас са на изпитателен срок. Ще ви приобщават по време на своеобразни “семинари за сплотяване на общността”, ще ви посрещат с отворени обятия, ще ви напътстват. И след четирийсет седмици ще настъпи вълшебният миг, когато след страшното изпитание - РАЖДАНЕТО - ще бъдете посветена като пълноправен член на сестринството.
След това до края на живота си ще чувствате родство с другите членки на сестринството по света. Ще се научите взаимно да се цените по начин, познат само на раждалите жени. Ще свикнете с навика на сестринството да се хвалим една друга, защото само жена, преживяла раждане, знае какво е коствало на друга жена да издържи „посвещението”. Също като ветераните от войната, и ние носим белезите си като ордени за храброст - цезарови сечения, стрии, подмокрени бикини при всяка кихавица!
