Билет за ада - Лоран Боти
Съпругът и я бие от години. Но в деня, когато се опитва да излее гнева си върху нейния деветгодишен син, тя няма друг избор: да му се опълчи… и да го убие. В нощта, в която в яростта си той заплашва не само нея, но и Давид, тя е наясно, че това никога няма да спре, и го пробожда с кухненския нож. Но съпругът и е ченге, при това корумпирано, с враговете и тайните, които влачи след себе си. И сега тя е тази, която трябва да плаща за мръсните му афери. Дилъри на дрога, полиция, мафия – всички са по петите ѝ. Но само едно нещо има значение за тази наранена майка: да избяга. Да избяга от миналото, но най-вече да защити сина си, който е резултат от специален медицински експеримент и изпадайки в „транс“, получава видения за адско бъдеще. Тя придобива сила подобно на жена, която може да повдигне камион, за да освободи детето си, попаднало под гумите.
Освен ако двамата не успеят да променят хода на тази задушаваща съдба.
„Ужасяващ трилър и супер раздвижено писане!“
parismatch.com
„Притежава абсолютно точното количество съспенс и нотка перверзност. Наистина чудесна крими новела, която ще ви накара да треперите по истински френски маниер!“ Marie France
ЛОРАН БОТИ е роден през 1969 г. във Франция. Детството си прекарва в родината и Мароко, където живее неговият дядо – художник. Малкият Лоран обича да чете произведения, които го държат в постоянно напрежение. По-късно учи право и журналистика. Работи за различни вестници и е съавтор на няколко книги. Първият му роман веднага попада в колекцията бестселъри на френското издателство „Робер Лафон”. В следващите си книги Боти не се разделя с готик атмосферата, но трилърите му стават далеч по-модерни. Познавачите на жанра го наричат „френския Стивън Кинг”.
Шарли спря. Срещна погледа ѝ. Клео беше навела леко глава като куче пред загадка. Шарли видя с ужас как тя се приближава към детето, наострила нокти, за да го сграбчи, като продължаваше да я държи на мушка с малкия си пистолет.
Вдовицата замръзна в устрема си: Давид идваше срещу нея. Зад него вратата се затръшна, сякаш блъсната от силен вятър.
-Давид… Не… не форсирай, съкровище…
Беше изречено със слаб, дори плах глас. Защото за първи път Шарли можеше наистина да я усети: енергията. Едно течение, което се смесваше с електрически трептения, студени и топли вълни, които обгръщаха сина ѝ.
-Давид! – повтори тя с по-твърд глас.
Детето не я чу. Не мигна, вперил мастиления си поглед във Вдовицата. Сякаш не я виждаше. Или виждаше единствено нея.
Клио му отвърна с изненадано изражение… След това свирепо.
Тя не подозира нищо, помисли си Шарли. Тя не знае…
… Целият разрушителен потенциал на Давид!
Думите бяха дошли естествено в ума ѝ.
- Давид… Успокой се. Не форсирай! Давид! Чуй ме! Не ФОРСИРАЙ!
… Да форсира…
Пистолетът изхвръкна с такава сила от ръцете на Клео, че тя хлъцна сподавено. Той не прелетя няколко метра, както по време на посещението на Колбер. Буквално изчезна извън полезрението. Приземи се някъде в кухнята сред трясък на съдове и гърмежи, последвани веднага от дълго подсвирване. В дневната някакво пращене предвеща огън, който се разгоря внезапно в камината.
Клео облещи очи. Погледна ръката си, после се обърна към огнището, където вече се издигаха пламъци.
Шарли се възползва от изумлението ѝ и се хвърли върху нея. С опитност, придобита от улицата, Вдовицата извади дръжката на един бръснач, чието острие разгъна мигновено.
Давид насочи поглед към майка си.
Шарли беше вече във въздуха, почти върху ръката на Клео…
… Да форсира!…
… когато тя усети как една неочаквана, магнетична сила я задърпа назад. Резкият удар на бръснача замря във въздуха. Прозорци се взривиха някъде под въздействието на енергията. В стаята се разлетяха книги.
Шарли се приземи на земята, недалеч от вратата. Отърси се с болезнено тяло. Ужасена. Електричеството, което обхождаше стаята, беше станало още по-силно, смесвайки се с ледения вятър отвън – стори ѝ се, че студът беше всмукан от къщата.
Той ще умре! Загуби контрол и това ще го убие!
