Беседи със свети Августин - Яцек Салий

Някои смятат, че вярата е в разногласие с разума.

Невъзможно е Бог да ненавижда в нас това, с което като Творец ни е поставил по-високо от животните. Би било абсурдно вярата да отхвърля или да пренебрегва разума. Нямаше да можем дори да вярваме, ако нямахме разумна душа. И все пак, в някои неща, които засягат спасителното учение и които още не можем да обхванем с разума (някои само до време), вярата изпреварва разума. Всъщност, тогава разумът изисква вярата да очиства сърцето, така че човек да може да улови светлината на Този, който е Велик Разум и да устои в нея.

Какво мислиш, достопочтени отче, за причинно-следствената връзка между вярата и разума: дали разбирането е условието да повярваме или вярата задълбочава и разширява нашето разбиране за себе си и света?

Аз проповядвам вярата, за да повярват онези, които още не вярват. Но ако не разберат това, което говоря, не могат да повярват. И така, в известен смисъл верен е принципът: „Искам да разбера, за да повярвам“. Но когато повтарям след Пророка: „Повярвай, за да разбереш“ (Ис. 7:9, според превода на 70-те), истината казвам. И така, разбери, за да повярваш; повярвай, за да разбереш. Едното не противоречи на другото. Разбери моето слово, за да повярваш. Повярвай, за да разбереш Божието слово.

(Из беседата “За любовта”)

Augustine's large contribution of writings covered diverse fields including theology, philosophy and sociology. Along with John Chrysostom, Augustine was among the most prolific scholars of the early church by quantity of surviving writings.