Банско през Възраждането. Събития и личности - Екатерина Бояджиева

Книгата представлява родословно изследване на Банско със 142 илюстрации. Авторката Екатерина Бояджиева е потомка на стария род на Хаджи Вълчо от Банско. Плод на нейните дългогодишни изследвания са още две книги за Банско. В тази трета книга -Банско през Възраждането. Събития и личности са надлежно описани и документирани събитията и делата на дейците от възрождениския период. Книгата е увлекателно написана и лесно четивна, а същевременно подплатена с научна безкомпромисност.

Веведение

Нашите възрожденци са обгърнати с любовта и преклонението на признателните българи заради родолюбивите им дела и подвизи. Защото те създадоха началото на новия живот на България, стояла векове под гнета на турското робство. Защото те помогнаха нашата родина да се включи в общоевропейското развитие, да се извърши промяна в съзнанието на българина. Още в началото на XVIII век се забелязва засилен духовен подем в Европа. Под влияние на Просвещението, една от най-значимите епохи в духовната история на човечеството, се поставя началото на развитие в националната, стопанската и социалната сфера и в отдалечената европейска част на Отоманската империя, завоювала Балканския полуостров. Разбира се, това развитие не протича еднакво. Напротив, то е силно диференцирано поради различното ниво на съзряване на духовните и социалните условия сред отделните балкански народи. Така и по българските земи просвещенските идеи намират почва според обективните предпоставки, затова е трудно да се определи категорично времето и мястото на българското културно-историческо развитие в рамките на общоевропейското. От началото на XVIII век отражението на просвещенските идеи и техните проявления се забелязват все по-ярко, особено към средата на века, когато икономическите фактори започват да се открояват като неоспорима движеща сила. По този начин Българското възраждане постепенно застава на Здрава материална- и идейна база. Настоящото проучване е насочено главно към живота и бита на българите от онова време — предимно към южните райони на Балканския полуостров и в по-тесни граници - към Разложко. Както съобщава Константин Иречек, значителен брой пътешественици от Европа, и Близкия изток, преминавайки тогава през нашите земи, споделят своите наблюдения и описания и по този начин днес разполагаме до известна степен с достоверни сведения за живота и бита на тогавашните българи. Необходимо е да се отбележи, че попаднала под турска власт през XIV век българската държава загубва политическата си самостоятелност, но народът продължава да съществува – запазва своя език и националното си чувство, стреми се при създадените условия да съхрани българската си идентичност. Този стремеж се изразява най-ярко сред населението от селищата разположени предимно в подножието на Балкана, Средна гора, Пирин и Родопите- Котел , Жеравна , Копривщица, Панагюрище, Чипровци и др. Сред тях Банско е селището, където са живеели само християни без турски и гръцки пришълци. Банско запазва през годините своята етническа еднородност, което се дължи и на труднодостъпното му разположение – закътано между Рила и Пирин...