Балканският човек XІV-ХVІІ век, том 1 (твърди корици) - Йордан Велчев

За книгата

Том първи на „Балканският човек XIV–XVII век” съдържа три книги от общо седемте книги, събрани в предстоящи да излязат от печат още два тома също от по 800 страници всеки, с многобройни илюстрации, над 7000 бележки и стотици обяснения под линия. Книгата е глобален по своите мащаби мега текст, който по изключително модерен начин и през призмата на световната история разказва в подробности кръстопътната общобалканска и в частност българска съдба от последните 2000 години.

Историята в непрекъснатата смяна на времена и епохи е субективирна до най-малки подробности от гледната точка на очевидците на събитията в “междинната земя” на Изтока и Запада, Балканите, от годините на раждането на балканския тип човек - през пребиваването му в една или друга империя - до характеристиките му в съвременния свят на дълбоко нарушено единство. В невероятната смесица на цивилизации, религии и култури са възкресени хиляди имена на мъртви вече хора с биографиите им, изплували от много стотици забравени книги и летописи. Градът е Пловдив, но това е и всеки балкански град от онова хилядолетно време. Както и всеки друг град въобще в пределите на източния или западен тип цивилизация. Зададени са траектории – от и към града, в дълбочинни пътища, които отварят човека на града към останалия свят в неговата цялост. Книгата задава много въпроси и дава своите отговори: Кои сме ние?; Защо сме такива, каквито сме?; Какви ще бъдем?…, като прави това в неспирен диалог с миналото и с настоящето, за да имаме бъдеще. .

“Ако Балканите не бяха нещо повече от ужас, защо, когато ги напускаме и тръгваме към тази част на света, защо усещаме нещо като пропадане – едно възхитително пропадане, наистина – като в бездна.” Емил Чоран

Един издател има късмета да публикува такава книга веднъж на 50 години. Иска ми се всеки българин да я прочете, да я сложи на нощното си шкафче като настолна книга и да си отговори на най-важните въпроси: Кои сме? Откъде сме? Защо сме такива? А оттам да извървим пътя и към отговора на въпросите: Какви трябва да бъдем? Какъв да е пътят ни напред?

Божана Апостолова

Забележителната книга на Йордан Велчев за балканският човек в следването на традициите на прочутата френска школа “Анали” е категорично доказателство, че историята не представлява нищо друго, освен повествование, тоест разказ.

проф. дфн Светлозар Игов

„Книгата „Балканският човек“ е голяма планина“; „Това е книга на паметта“

по Александър Секулов

В „Балканският човек“ с една скрупульозна изследователска добросъвестност авторът разглежда всичко онова, което е формирало Балканите и балканците, в частност България и българите.

по Митко Новков

„Никъде книгата не си позволява анализи, не се намесва в идеологизирани спорове. Само чинно изрежда видовете стоки по пазарищата (седла, дрехи, кинкалерия, кожени торби, соколи, аби, подправки, роби) или хората, които участват в направата на една книга“. Зорница Христова/Зад зазиданата врата: Най-интересното от това, което не искаме да знаем Зорница Христова, Култура - Брой 37 (2786), 07 ноември 2014

И полетя в разсъмването - щастлив завинаги

под звъна на слънчевия часовник.
Завинаги от върха на хълма.
Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето
с кръвта на гълъби.

„Балканският човек ХIV–ХVII век“ в три тома на Йордан Велчев е труд, достоен за цял човешки живот. Авторът събира на близо 3 000 страници цялата вселена на нашето географско кътче. В българската история и литература няма толкова всеобхватно произведение, което да разглежда така силно и подробно хората, личностите, отделния човек и неговото място в обществото, в света, в цивилизацията, в историческата и географска реалия… Кондензирана капка, събрала в себе си есенцията от психология и манталитети, от тенденции и промени, процеси, памет. Непосилен труд, който ще остави автора си в пантеона на българската национална памет.

Много трудно може да се обхване значението на един такъв разрез, на това увеличително стъкло, на това разгръщане на воалите на времето и поглеждане в едни времена, когато са се формирали дълбинните характеристики на народопсихологията ни. Ще са нужни години, за да го осмислим. Сега трябва да го четем и да се учим от него.

Светлозар Желев

За българската духовност тази книга е съизмерима с наследството на Якоб Буркхарт за европейската култура.

Антон Стайков

В структурата и духа на тази извънредно любопитна книга се усеща нещо от похватите и атмосферата на Монтеновите „Опити“. Това плътно коментиране на текстове. Но ако при Монтен се коментират главно цитати, тук коментарът обсъжда един широк обхват от издирени и умело аранжирани пътеписи, хроники, животописи и легенди. Старателната или по-скоро вникваща авторова намеса не се задоволява с един-единствен поглед върху нещата. В пространството на общия коментар се вместват и други, още и още коментари с различни гледни точки, и текстът става все по-спектърен и увличащ.

В интерес на истината, този новаторски подход на книгата изцяло променя доминиращата представа за историческо четиво, с традиционната лексика и терминология и сухо визирани факти. Без да губи нищо от научната си стойност, „Балканският човек ХIV–ХVII век“ се чете с абсолютното усещане за роман, пълнокръвен роман, съпричастен – макар и в друг жанр, но със същото достойнство – на балканските безпокойства на Андрич, Казандзакис или Кадаре…

Иван Теофилов

Книгата „Балканският човек ХIV–ХVII век“ на Йордан Велчев е подвиг. И връща значението на думата подвиг.

Марин Бодаков

Възможно ли е да се напишат хиляди увлекателни страници за безименен герой? И безименният властно да ни накара да се захласнем в него? Оказва се – възможно е.

Йордан Велчев е безкрайно сладкодумен. Но той е и много повече! Този невероятен труженик на перото заслужава лавров венец на челото си – и за вдъхновението, и за трудолюбието си. С години е превивал гръб, къртил е вековни исторически канари, изваждал е на „бял свят“ безчислени документи. Цял ураган от документи… Той обаче превръща живота на далечните ни прадеди в изумителни приказки, достойни за самата Шехерезада. По своя воля искаме и ставаме неуморими скитници из вековете на Балканите…

Бригита Йосифова

„Балканският човек ХIV–ХVII век“ е книга-събитие в българската хуманитаристика, откакто я има… Едно изключително внимателно взиране в събитията на огромен времеви период, каквото не е правено до днес. Книга, написана на вълшебен български език.

Валентин Дишев

Първият том е невероятнен, на нивото на Бродел – без преувеличение!

Това, което е сътворил Йордан Велчев в трите тома на „Балканският човек ХIV–ХVII век“, е достойно за най-висша държавна награда и най-съпричастно национално признание; то е събитието в нашата историческа наука и въобще в нашата литература най-малко през последния четвърт век.

Респектираща в научно, аналитично, литературно и езиково отношение творба.

Подобна удивителна енциклопедия на Средновековието не е създавана досега от български автор!

проф. Николай Слатински