Археологически разкопки (твърди корици) - Иван Цанев
Събрани стихове, поеми, сонети от Иван Цанев
по повод 80-годишния му юбилей
Иван Цанев е автор на поетичните книги „Седмица“ (1968), „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995), „Дърво на хълма“ (2001), „Ранни стихотворения“ (2014), „33 стихотворения“ (2015).
***
За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици.
В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с високата култура на мисълта и с разбирането, че творчеството не е само биография, а и съдба. Неговият път в литературата е белязан с болезнено преосмисляне, с продължителни мълчания и отказ от приспособяване към чужди на природата му норми…
Той отдавна знае простата истина – тайната на живота е в начина, по който мислим, чувстваме и извайваме света… В Иван-Цаневия поетичен свят читателите общуват с един жив, човешки достоверен лирически „Аз“, незащитен от ударите и болките, но въпреки това цялостен и духовно несъкрушим…
Никола Иванов, 2006
НОВА ПРИКАЗКА ЗА ЖИВОТА
Да беше бъдещето ябълка, ще я разрежа
и не насън ще видя, а наяве –
човек ли, червей ли в сърцевината нежна
на моя утрешен живот се спотаява.
Но краят на едва разлистената приказка
не се провижда, тъмен е за мене
и смутно е в душата ми, откакто Бог поиска
да стана градинар на три съдби зелени.
Три семчици посях и вече с трепет
подслушвайки потайната природа,
ще бдя над своите издънки, докато укрепнат
и пътя до тичинковия кръстопът избродят.
Не падна ли вдън лятото прекършен,
сломен от толкова усилия родилни,
ще чакам приказката за живота да завърши
наесен посред ябълковите градини.
Да вкуся и това – от някой клонест купол
да капне златно мигче и да ме уцели.
А после, после нека ме затрупа
небесното дърво със ябълките си узрели.