Апортът в капиталовите търговски дружества - Атанас Петров

Настоящото изследване е посветено на частноправните аспекти на непаричните вноски в капиталовите търговски дружества. Институтът на непаричните вноски се характеризира с нарастващото значение на апорта, като алтернатива на паричните вноски при участието в търговски дружества. Интересът към непаричните вноски е продиктуван не само от възможността да се замени паричното участие в капитала, но и поради преференциалния данъчен режим и възможността да се спестят значителни разходи, особено при вноските с предмет вещни права върху недвижими вещи. Изследваната тема е свързана и със значителни научни и практически предизвикателства, които се дължат на лаконичната нормативна уредба, свеждаща се основно до разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон. Същевременно е налице изключително многообразие от имуществени права, годен предмет на непарична вноска, разпореждането с които разкрива специфики и е уредено в отделни нормативни актове. В резултат на изложените причини, в доктрината и в съдебната практика се възприемат противоположни тези по повод същността на апорта, на фактическия състав, който води до придобиването на апортираното право от страна на дружеството, също и по отношение на формата и реда, по който следва да се извършват непаричните вноски. В изследването е разгледано наличието на специален (облекчен) режим за извършване на непарични вноски в капиталовите търговски дружества от страна на държавата и общините, който значително се отклонява от правилата на ТЗ. Във връзка с това е направена съпоставка между посочения облекчен ред и относимите разпоредби от правото на ЕС, които поставят под въпрос необходимостта от съществуването на преференциален режим за част от участниците в търговския оборот.

Изложеното аргументира актуалността на разглежданата в работата тема и обосновава необходимостта от извършване на цялостно изследване на института на непаричните вноски и неговите частноправни аспекти. Апортът е бил обект на научни разработки, но фрагментарно и предимно като част от изследвания, посветени на дружествата, уредени в Търговския закон. В доктрината е налице и цялостно задълбочено изследване, посветено изцяло на непаричните вноски, но от извършването му е изминал известен период от време, през който се наблюдават изменения в нормативната уредба, включително и на разпоредбите, пряко свързани с апорта. С оглед на изложеното, настоящият труд прави опит за задълбочено и изчерпателно проучване на непаричните вноски, критична оценка на нормативната уредба, както и да бъде предложен подход за разрешаване на спорните въпроси, за усъвършенстване и модернизиране на института.