Антарктическа кухня
За авторите:©Dragomir Mateev
ХРИСТО ПИМПИРЕВ
Професор, доктор на науките, Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, учен и полярен изследовател. Основател и председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 28 Национални антарктически експедиции, извършва научни изследвания и в Баварските Алпи, Непалските Хималаи, Великото Китайско карстово плато, Колумбийските Анди, архипелага Чонос – Южно Чили, о-в Елсмир – Канадска Арктика, и в проект за търсене на злато в Южен Виетнам.
Първият българин, поставил националния трибагреник на Южния полюс на 8 януари 2013 г. Вицепрезидент на Съвета на мениджърите на национални антарктически програми (2006–2009 г.) и вицепрезидент на Европейския полярен борд (2009–2012 г.). Автор на 9 книги, 9 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации.
Носител на множество награди, сред които орден „Кирил и Методий“ I степен; най-високият монголски държавен орден „Полярна звезда“ за заслуги при създаването на Монголския антарктически институт и полагане основите на монголските научни изследвания в Антарктика; „Златна книга“ за принос към развитието на българската наука и култура и други. Пимпирев връх на остров Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън, Антарктика, носят неговото име.
ИГЛИКА ТРИФОНОВА
Иглика Трифонова е член на пет български експедиции до Антарктида. Първоначално участва като фотограф, а следващите пъти като член на екипа на биоложки и социологически научни проекти. Започва да се занимава с фотография на 16 години. В продължение на няколко години е парламентарен фотограф на свободна практика. Междувременно работи в различни вестници и списания като фотограф и журналист. Нейни снимки са публикувани многократно в български издания, в испанското списание „Дон Балон", в руското списание „Экология и жизнь“, както и в българското издание на „National Geographic".
Има пет самостоятелни фотоизложби в България и в Русия, както и седем участия в колективни фотографски и живописни изложби. Председател на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България) и вицепрезидент на АПЕКС Интернешънъл (2013–2014 г.) Организатор на образователни събития и лектор на полярна тематика в българските училища. Член на Съюза на българските журналисти и на Българския антарктически институт.
ХАВИЕР КАЧО
Хавиер Качо започва кариерата си като учен физик в Испанската национална комисия за космически изследвания, изучавайки озона в атмосферата. Появата на озоновата дупка над Антарктида му позволява да участва в Първата испанска научна антарктическа експедиция. Това променя живота му и той се връща на Ледения континент още няколко пъти, за да продължи изследванията си.
По-късно работи в испанската антарктическа програма като секретар на испанския научен комитет за антарктически изследвания. По време на три кампании той е командир на испанската полярна база „Хуан Карлос I“, а през 2020 г. се завръща в Антарктида като член на 28-ата българска антарктическа експедиция. Участвал е и в различни изследователски кампании в Арктика, организирани в рамките на Европейския съюз.
През целия си живот е свързан с образователните дейности. През 1989 г. написва първата книга на испански език за озоновата дупка. Автор е на пет книги за историята на полярните изследвания – „Амундсен-Скот: дуел на Антарктида“, „Шакълтън, несломимия?“, „Нансен, полярният изследовател, който искаше да промени света“, „Героите на Антарктида“, както и на детския роман „Приключенията на Пити на Антарктида“. Сътрудник в радиопрограми и популярен лектор. Пише статии за National Geographic History (Испания) и други списания. Той е най-известният испански автор на книги с полярна тематика.
Почетен член на няколко географски дружества, награден с медал за въздухо-плавателни заслуги от Испания. През 2020 г. един от островите край Антарктида получи названието „Качо“ в чест на Хавиер Качо за големия му принос за популяризирането на Антарктика и за дългогодишната му подкрепа за българската антарктическа програма.
