Английска поезия
Подборът на поезията е мотивиран от темата за любовта във всичките й измерения. Сонетите на Шекспир, като едни от най-обичаните поетически творби, със значимостта си оправдават един нов превод. Едмънд Спенсър, представен с част от своя сонетен цикъл „Аморети”, е не по-малко изявен майстор на сонетното изкуство. Джон Дън, представител на метафизичната поезия, е автор на прекрасни любовни стихове в качеството си на светски човек, а като вярващ и на завладяваща религиозна поезия. Уилям Блейк и Робърт Бърнс са поети от 18 в., но принадлежат на вечността, първият с мистичната си вяра, а вторият със съвършенството на земното си упование. Стиховете и на двамата звучат на място в наше време, доказателство за непреходността на гения им.
Ако перифразираме елизабетинския принцип, че стихове без музика са като мелница без вода, нашата мелница не би могла да работи без прекрасните произведения на Петър Чуклев. Представените работи едва докосват многообразието на света на художника, в което въображението се извисява като състояние на човешкия дух. С тази радост от изобилието, с опиянението от безкрайността на възможностите на художествените средства, неговото изкуство вдъхва жизненост и жажда за веселие, в пълно съответствие с духа на представената поезия.