Анатомия на илюзиите - Людмила Филипова
Романът прави анатомичен разрез на човешката душа, като анализира факторите, които я променят, нейните страхове, мечти, илюзии. Книгата търси пътя към човешкото щастие и болка, като философски интерпретира избора на съвременния човек и последиците от него. Книгата дава един оригинален прочит на най-новата българска история, като търси причините за рухването на Комунизма като идеал, настъпилата душевна и икономическа криза на нацията ни, трудния преход към пазарна икономика и демократично общество. Самата авторка твърди, че книгата ѝ не е за всеки, а само за онези, преминали през водовъртежа на живота, замаскиран от собствените им илюзии и осъзнали крещящата нужда да търсят себе си като личности и съвременници на драматичното време, в което живеем. Романът е отразил автентичните исторически събития, като в него може да се намерят факти и подробности, непубликувани до момента. Паралелно с това авторката преплита в сюжета ценни анализи и разсъждения за промените, настъпили и в обществото ни.* * *
В дни, когато перверзията е не само музата на съвременната литература, но често и норма на обществения живот, търпеливият читател е длъжен да се потопи в тази книга. Тя е не само нормална, написана с любов и стъпила на здраво разбиране за морал и добродетели. Младата Людмила Филипова проявява смелост в дебюта си, нехарактерна за новите писатели. Смелост да разкаже своя версия за най-противоречивите политически фигури и бизнесмени през последните 20 години. И смелост да разказва по начин, съвсем различен от залялата ни „вулгарна литература“, да подлага героите си на постоянно морално разпятие, да се опитва на всяка страница да припомня незабележимата вече и изтъркана от постоянна користна употреба през последните десетилетия линия между добро и зло.
Любен Дилов-син
Това не е книга, а документ кой какъв е днес. И кое вчерашно време ни създаде. Биография на порастването. Порастване, в което главният герой е смъртта. А трябваше да е червенокосо момиченце. „Всички имаме история, в която искаме да повярваме.“ Това си отделих от тази книга. И усещането, че Историята от учебниците винаги е лично нещо. Опазването на тази история никога не е било приоритет на нашето племе. Истината у нас винаги се обозначава с инициали като в криминална хроника. В „Анатомия на илюзиите“ инициалите са четими и това ми доставя удоволствие.
Мартин Карбовски
