Америка и американците. Русия и русите - Алексис Дьо Токвил, Астолф Дьо Кюстин

В едно интервю носителят на Нобелова награда за литература Йосиф Бродски казва: “Ако бях издател, то бих напечатал в един том две книги: Кюстин и Токвил.” Книгата на маркиз Астолф дьо Кюстин, публикувана през 1843 г., разказва под формата на писма за неговото пътешествие в Русия през лятото на 1839 г. Веднага е преведена на английски и немски и му носи европейска слава. В самата Русия книгата е незабавно забранена и задълго (всъщност и до ден днешен) се превръща в легенда. Преди всичко заради много дълбокото проникване в т. нар. руски национален характер, обрисуван в ефектен афористичен стил (Балзак има всички основания да нарича Кюстин продължител на Шамфор, що се отнася до наблюдателността, и на Риварол, по отношение на остроумието). Може би затова, въпреки че засяга толкова болни места на руското национално самолюбие, тя и днес се радва на изключителна популярност (съвкупният й официален тираж надхвърля 700 000).
Малко преди Кюстин (през април 1831 г.) друг французин – маркиз Алексис дьо Токвил – се качва на парахода за Хавър, за да проучи експерименталната, химически чиста демокрация в Америка. Нея той избира като лаборатория, в която да изследва централния проблем на времето – тъй като стремежът към равенство е непреодолим, дали то е съвместимо със свободата. Неговият анализ на връзката между законите и институциите на САЩ и американските нрави и душевност си остава ненадминат и до днес.
Четени съпоставително, книгите на Кюстин и Токвил (за първи път толкова цялостно публикувани на български) дават много ярко и точно обяснение както на историческото развитие на двете нации, така и на сегашното им състояние и проблеми. А и на бъдещето им – макар без славата на Нострадамус, и двамата имат много повече сбъднати предсказания от него.

Препрочетох Кюстин (“Писма от Русия”). Няма по-проницателна и по-пророческа книга.
Емил Чоран, Тетрадки (1965)


Четящият Токвил постоянно с изумление разпознава в неговата велика книга характерните черти на съвременна Америка.
Артър Шлезинджър