Алилуя за Втората земя - Артър Ленгли
Помня
някои от уроците на Артър Ленгли в предишните му книги, защото за мен книгите му
са Уроци.
„Получаваш
каквото си дал и само толкова“, ни казва Ленгли в „Коридорът на огледалото“.
Историята на Пътувача между изгрева и залеза, на Ула и на Дракона, на
Пеперудения Олаф, на Шивача, на Часовниковите хора, на крал Ая и синовете му
Енке и Енлил се случват точно на този принцип. И дори страшната и всемогъща
Огнеока Тара в края на краищата му се подчинява.
И
новата книга „Алилуя за Втората Земя“ на Артър Ленгли е населена с толкова
велики и важни принципи, че четенето на един дъх сякаш не стига, за да ги
обозре читателят. В това е и откривателството, и искреността, и
предизвикателството, и дълбокият смисъл на тази книга.
Тя
е философски отговор какво е нашият свят - Земята. „Всеки
знае, че Земята е направена, за да бъде наказателен батальон за душите“, пише
Ленгли. „И котел. Отпратените тук, поради някакви съображения вечно вряха в
казана на преражданията, поживяваха, умираха, рециклираха се и се появяваха в
нови тела. Всеки следващ път се очакваше да бродират с цветни конци върху
канавата на преминалото картините и на новия опит -
извисяване, както му викаха някои на Земята. В тази именно връзка замисълът за
Земята като Ад и наказателно място предоставяше милиони възможности за бой,
кълцане на глави, предателства и хрумвания на всяка оплескана в кал до ушите
душа. Но тъкмо като Ад и наказателен батальон, Земята всъщност бе просторното
място, в което свободата си пърхаше като пеперуда.“