Ако си дал - Иля Велчев
След "Любовни стихове" това е една не любовна книга с избрана и непубликувана поезия. Стиховете нарекох изгарящи, защото са жестоки рисунки на мъчния ни живот. Злото, много повече от доброто, е близо до нас, дори, в дъха ни, и отхапва късове живот. Злото използва нашата нерешителност, доверчивост, равнодушие, за да ни превръща в онзи консуматив, от който то се възпроизвежда и тиражира с цялата си отвратителност, за да крепи старата си схема на разпределение на местата - от политическата система до личните взаимоотношения. И те премества като олющена пешка с господарската си ръка.
Щастието не е вълчи капан само когато не гоним след него мечтите си, подобно алчен ловец хрътките си. Капанът рано или късно щраква и обезобразява мечтите. Щастието не е просто материя, не е банкноти и клон за одрусване, не е мъртво за лъжата. То е светлина за сърцето.
В този наш претълкулни свят още, а и за дълго ще е трудно. този свят, който по-често не е нежен за двама, а е тесен за сам. ала друг аз не зная да има!
