АК-47. Оръжието на XX век - К. Дж. Чивърс

От създаването и първото разпространение на автомат „Калашников” са минали повече от шейсет години. Носят го войниците в повече от петдесет национални армии, както и редица полицейски и разузнавателни управления и агенции по сигурността. Но неговото влияние се простира далеч отвъд сферата на конвенционалната мощ. Калашников е знаков за партизанските групировки, за терористите, за децата-войници, за диктаторите и за бандитите – всички те са открили, че той изравнява силите срещу морално или материално превъзхождащ ги враг. Списъкът на неговите ползватели е история на съвременните конфликти. Съветската пропагандна машина величае АК-47 като инструмент за самозащита и освобождение, но първата му смъртоносна употреба е за потисничество – за смазването на бунтовете в Източна Германия през 1953 г. и в Унгария през 1956 г., както и за стрелба по цивилни, опитващи се да избягат зад Желязната завеса. Но щом автоматът прекрачва границите и излиза от типичното си битие на оръжие за потискане на непокорните в Източна Европа и се появява като автоматично оръжие по световните бойни полета, той за миг се превръща в истински пробив, в оръжие, което променя правилата. Американските морски пехотинци се срещнали с АК-47 в условията на бойни действия в градски условия в Хюе във Виетнам и установили, че един войник с Калашников може да забави цяла рота. Сградите, в които се криели точни виетнамски стрелци с АК-47, били сривани с оръдия.4 Неговата мощ днес е норма на бойното поле, но в началото била почти невиждана, поне не и сред оръжията, които можели да бъдат носени от един човек.