CC Братството на Камбаната - Джоузеф Фарел
Невероятната тайна технология на Третия райхПрез 1945 г. секретен оръжеен проект с кодово име "Камбаната" напуска подземния ни бункер в Долна Силезия заедно с цялата проектантска документация, а операцията ръководи генералът от СС Ханс Камлер. Всичко е прибрано на борда на огромния "Юнкерс 390" с шест двигателя, който без презареждане може да отлети до всяка точка на света - например до САЩ или Аржентина.Малко преди бързата евакуация убийците от СС са се погрижили повечето механици, конструктори и инженери, свързани с мистериозното оръжие, да загинат при "вражеско" въздушно нападение, за да се запази пълна неизвестност около проекта. Същият проект, квалифициран от един германски лауреат на нобелова награда по физика като "изключително важен и решаващ за изхода на войната".
Какво представлява мистериозната "Камбана"? Какво са разработвали нацистките учени? Колко далеч са стигнали те в усвояването и контролирането на нов вид енергиен източник, който може да намери приложение и във военната област за създаване на супермощни и интелигентни оръжия? Има ли концепция, която да предизвика революция във физиката? И не на последно място: защо опитите на Райха да създаде ядрена бомба са с по-ниска степен на секретност от черния проект "Камбаната"? В тази книга историкът и изследовател на алтернативната наука Джоузеф Фарел разкрива мащаба на екзотичните технологии, създадени в лабораториите на Третия райх, и хвърля ръкавица на всеприетите исторически възгледи за края на Втората световна война, инцидентът в Розуел, зараждането на MAJIC-12 като правителствен екип, който разследва всичко свързано с извънземни цивилизации и летателната им технология.
БЛАГОДАРНОСТИ
Тази книга стана възможна благодарение на много хора. Първо бих желал да благодаря на моя приятел Ричард Уд за помощта и проучванията, които направи по моя молба в интернет във връзка с определени теми, които се появяват тук, и, да се надяваме, ще се появят в последваща книга. Дълбоко съм признателен на господин Игор Витковски за бързите и своевременни отговори на моите запитвания, а също че ми позволи да използвам част от многобройните снимки в неговата отлична книга „Истината за Вундервафе”. Благодаря му, че пръв даде гласност на Камбаната, която може би е най-важният пример за потулена наука и технология през 20. век. Дано моята книга възбуди интерес към превъзходното изследване на г-н Витковски.
Също така бих желал да благодаря на Хенри Стивънс от немския изследователски проект, автор на „Летящите дискове на Хитлер”, задето ми зае екземпляр за историята, предадена на с. 181 и 182 тук. Вярвам, че тя може да се окаже първият разказ за работния режим на Камбаната и условията й на изпитания, поради което съм изключително признателен на г-н Стивънс, че привлече вниманието ми към нея. Подобно на Витковски, Стивънс е неуморен изследовател в царството на екзотичните технологии на нацистите и по-важно, в пространния си труд е опазил жива истината за нацисткия произход на някои НЛО.
Както винаги, благодарности на моя издател Дейвид Хатчър Чайлдрес, който ми е здрава опора.
Най-накрая благодаря на майка си, която ме приюти на приземния си етаж, докато пишех тази книга и минавах през един много труден житейски период.
ПРЕДГОВОР
В предговора към предишната си книга за тайното въоръжение на военна Германия: Reich of the Black Sun: Nazi Secret Weapons and the Cold War Allied Legend („Райха на Черното слънце: Секретните оръжия на нацистите и прикритието на Студената война”) разказах колко ме порази убийството на президента Кенеди, когато бях момче, и в какъв смут ме хвърлиха последващите разкрития на комисията „Уорън”, която излезе с теория за „магическия куршум на един самотен побъркан”. След това отделих няколко думи за любопитно разминаване, научено от часовете по история в училище, а именно, че военните не са тествали урановата атомна бомба, пусната над Хирошима. Споменаването на две толкова откъснати едно от друго събития не беше случайност или каприз, защото те не са без връзка помежду си. Всъщност те не просто не са без връзка помежду си; свързват ги директни нишки – а в някои случаи цели кабели!
Не съм първият автор, който привлича вниманието върху връзките с нацизма, които проникват фона на убийството на Джон Кенеди, и предполагам, че няма да бъда последният. Мей Бръсъл, известният теоретик на конспирациите, е може би първият „алтернативен изследовател”, заговорил на висок глас за този аспект на покушението му. Други поеха по пътя, проправен от нея, добавяйки тук-там по някоя подробност, но първа Бръсъл доблестно разкри най-сензационните детайли. Въпреки таланта си да изравя какви ли не заплетени връзки, даже на нея може би й е убягнала основата, която държи най-важните елементи заедно: нацистите, Розуел и един възможен мотив за убийството на Кенеди: нацистката технология.
Дотук добре, но дори средностатистическият читател да е склонен да вярва, че съществува някакъв заговор, идеята за нацистка връзка в хладнокръвното убийство на Кенеди идва в повече. Самата Бръсъл казва, че търсенето на подобна връзка би надминало най-невероятните измислици на популярния през 70-те и 80-те години автор на шпионски трилъри Робърт Лъдлъм. А да настояваш, че съществува взаимосвързаност между всичко това и Розуел, създаването на групата MAJIC-12, че даже и на целия разузнавателен апарат за „национална сигурност” на щатското правителство, вече минава всякакви граници. Но аз действително съм убеден, че донякъде случаят е такъв. И донякъде тази книга е за този случай.
Тук обаче, също както в „Райха на Черното слънце”, фокусът не е единствено върху косвени факти, сочещи оцеляването на нацистите и възможността тайните им проекти да са били продължени независимо от определени правителства в следвоенния свят. Освен това ще продължим детайлното сравнение на военното развитие на екзотичната физика и технологиите при нацистите с технологиите от „прихванатия самолет”, отчетени в документите на MAJIC-12, подето в „Райха на Черното слънце”, защото след публикацията й на моето внимание бяха предоставени нови документални свидетелства, които на свой ред налагат ново разследване; разследване, започнато в глави шестнайсета и седемнайсета на предишната книга. Както ще стане очевидно от този труд, въпросните документи не доказват почти нищо от противоречивия масив данни в документите на MAJIC-12, а говорят по-директно за земния, макар и неизвестен произход на прихванатия летателен апарат. Поне в един случай документ от MAJIC-12 посочва с пръст нацистка Германия и дори хвърля подозрение върху прекалено удобната кончина на генерал Патън. Когато сравним тези подробности със секретните научни разработки на нацистите, се получава доста обезпокоителна картина. Още по-обезпокоително е, че тези документи и изводите за техния земен произход упорито са пренебрегвани от северноамериканската общност по уфология.
Подобно на предишната, и настоящата книга е за екзотичните оръжия, разработвани от нацистите, с разликата че тук акцентът пада върху абсолютно невъобразима физика, развивана като база за същите тези оръжия. Логично, в нея се обсъжда и вероятното отражение на тази физика и тези оръжия върху най-новата политика и история. Както ще видим, тази физика има крепки връзки с мисленето за „скаларните”, нелинейни, „електроакустични” вълни, развито първо от Тесла и впоследствие усъвършенствано от нацистки и съветски физици, а също и с вида физика, който описах в трите ми книги за Великата пирамида в Гиза. Учените и математиците в нацистка Германия, заели се с революционен, пионерски труд в тази област, се намирали в най-високите и отдалечени подстъпи на класификационната система на СС. Групата учени и инженери, проучващи тази невъобразима нова физика и произтичащите от нея технологии, били елитен състав, „братство” в черното братство на СС, което за по-просто наричам „СС братството на камбаната”. Тяхното кредо, натрапено на някои от нацистката идеология и охотно прегърнато от други, било развитието на съвършено нова парадигма за физика, свободна от ограниченията на относителността и „еврейското мислене”. И те наистина я развиват.
Следователно тази книга, подобно на предишната, живее в сложното взаимодействие на историята и технологията. Оттук някои могат да я отхвърлят и подминат като още по-спекулативна. В това отношение мога да заявя, че макар винаги да съм вярвал в съществуването на заговор около убийството на Кенеди, доста късно приех възможността за нацистка връзка и подобно на останалите предпочитах да виждам мрежа от „съвпадащи интереси”; тоест че Мафията, разочаровани елементи от ЦРУ и може би ФБР, едрият бизнес и банките за кратко са се обединили, за да постигнат общата си ужасна цел. Подразбира се, че в мътната връзка между правителството, „едрия бизнес” и най-важно – „банките”, такива елементи биха притежавали необходимото влияние да поддържат до наши дни прикритието си. Но подбудите за такова деяние остават неясни.
Докато човек не добави нацистите и научните им открития, които от добрата си страна вещаят края на сегашните енергийни технологии, произхождащия от тях геополитически ред и застрашават глобалния икономически „ред”, и които от лошата си страна злокобно вещаят страховити оръжия, надминаващи най-бурните термоядрени фантазии на Едуард Телър или Андрей Сахаров. Добавете към тази смесица елементи във федералното правителство, тласкани от страх, плюс това подчинени на глобалистки корпоративни олигархии, решени да държат обществеността в подчинение и тайно да развиват алтернатива на физиката и енергийните системи, и ето ви срастване на интереси, което би довело до сериозен мотив за покушението над президент, който неколкократно е давал сигнали, че е подготвен да изнесе всичко или поне значителна част в светлината на публичността.
Оттук някои биха могли да отминат настоящия труд като наръчник по параноя и може би той е именно това. Но взимайки предвид историята на правителствата в модерните времена, човек не може да бъде прекалено параноичен. В края на краищата те са. А като урок по параноя с глобални амбиции нацисткият режим на Третия райх няма равен. Иска се истинска, крещяща параноя, за да накараш държава с размерите на Тексас да покори Европа, шест години да воюва с почти целия свят и посред всичко това с типична немска педантичност да планираш продължаване на нацизма след войната. Но освен това се е искала ненадмината параноя, за да бленуваш за физика с толкова гъвкавост – с потенциала да взриви цялата планета, но и с безкрайни възможности в полето на енергията и силата, – а после да продължиш теоретичната и експериментална подготвителна дейност, за да намери тази физика своето практическо приложение в оръжия и силови уредби. Както твърди тази книга, при рухването на Германия е бил осъществен достатъчен напредък и изследванията са били продължени от редица страни „гостоприемници”: Съветския съюз, ЮАР, Япония, Бразилия и – да – (Западна) Германия.
Има обаче други причини, които наложиха това продължение. Първата от тях е, че придобих част от записките на физиците, споменати в „Райха на Черното слънце”. Те ме накараха да поправя определени неточности, допуснати в предишната книга, и повдигнаха нови въпроси. Второ, отличната поредица за „победоносните оръжия” на Хитлер от немския автор Фридрих Георг миналата година беше допълнена с изследването му върху бойните ракети с голям радиус на действие, системите за насочване и зараждането на космическа програма. Моето проучване, ситуирано в по-широкия контекст на хитлеристките проекти в радикалната физика, повдига нови въпроси за съюзническата легенда. Както ще видим, изследването на Георг също повдига важни въпроси, касаещи не само ставащото в Пенемюнде през последните седмици на войната, но и разказа на подполковник Корсо за аферата Розуел в известната му книга The Day After Roswell („Денят след Розуел”).
Не по-малка роля изигра фактът, че превъзходното проучване на полския военен изследовател Игор Витковски върху всички аспекти на тайните оръжия на германците най-сетне бе преведено и публикувано в един том, озаглавен The Truth About the Wunderwaffe („Истината за Вундервафе”). Излишно е да казваме, че материалът в книгата на Витковски за най-секретния проект на СС, Камбаната, неимоверно разширява наличното количество информация по въпроса на английски. Дори само английското издание на съчинението му би изисквало продължение на „Райха на Черното слънце”. В този смисъл съм се осланял върху неговото авторитетно и безпристрастно изследване. То повдига сериозни въпроси и съмнения относно твърденията на полковник Корсо, че след инцидента в Розуел в американската индустрия постепенно е била внедрена „извънземна” технология. Разбира се, капиталният труд на Витковски образува фундамента за всякакви по-нататъшни проучвания на Камбаната и екзотичната физика, на която тя по всяка вероятност е израз.
Както ще стане ясно от изложението ми обаче, аз съм поставил Камбаната, и физиката, която тя символизира, в много по-различен и несъмнено по-радикален и спекулативен контекст. Струва ми се, че това се налагаше както поради вида на нейния характерен ефект, така и заради непреки свидетелства, че немците са изучавали наука, известна под много наименования, която аз, следвайки предложението на Том Биърдън, нарекох „скаларна” физика.
Такава физика е израз не просто на нов и ефективен енергиен източник, а най-вероятно и на върховна разрушителна мощ. Следователно нейното продължено и може би независимо развитие от страна на редица престъпни конспирации и синдикати действително може да е било сред предпоследните фактори за покушението над Джон Кенеди.
И накрая, чудесното изследване на Картър Плимтън Хидрик Critical Mass: How Nazi Germany Surrendered Enriched Uranium for the United States’ Atomic Bomb („Критична маса: Как нацистка Германия отстъпи обогатен уран за атомната бомба на Съединените щати”) най-сетне бе публикувано под формата на книга. Тъй като в книжното тяло има поправки и допълнения в сравнение с интернет версията, с която си послужих за „Райха на Черното слънце” – допълнения, които сами по себе си подтикват към нови разсъждения, много от тях на самия Хидрик, – ми се стори най-уместно в това си съчинение да обърна внимание на част от тях. Във всеки случай произведението на Хидрик остава еталон в тази алтернативна история на секретните оръжия от Втората световна война, който, подобно изследванията на Витковски или на Майер и Менер, просто не може и не бива да бъде пренебрегван от сериозния търсач на потулена наука.
За финал съм длъжен да кажа една-две думи за моето лично становище спрямо НЛО, за да не би съдържанието на тази книга да бъде автоматично причислено към „тематиката” НЛО. Първо, бих желал пределно ясно да заявя, че чисто философски не се противопоставям на представата за извънземен живот, нито, ако става въпрос, на представата за „форми на живот”, населяващи „по-висши измерения” или „плоскости на съществуване”. В този смисъл не се противопоставям на представата, че такива форми на живот може да са посещавали и може да посещават земята. Обаче запознаването с разнообразна „контактьорска” литература и разкази за „отвличания” ме е оставило с убеждението, че до голяма степен този феномен е от дълбоко духовно и – осмелявам се да го изрека – зло естество.
Това е в най-общи линии, но какво да кажем за действителните НЛО? Тоест, как разбирам онези съобщения, които докладват за напреднали „летателни” технологии? Макар да храня убеждението, че налице са много действителни свидетелства и изумителен снимков материал от космическите совалки на НАСА, в твърде малко случаи аз лично откривам технически показатели и физика, които недвусмислено говорят за извън-земния (т.е. излизащ от рамките на слънчевата система) произход на това явление. Не отричам изключителните експлоатационни характеристики, само дето в множество случаи те изобщо не са практични или подходящи за междузвездни пътешествия. Освен това напълно си давам сметка, че да свързваш някои от явленията и документалните свидетелства с нацистите е крайно непопулярно в общността на уфолозите, пренаселена от няколко прочути имена, които лансират тезите си за извънземни, както им е удобно. Те предлагат свои документи и доста убедително защитават тяхната автентичност, след това въз основа на съдържанието им градят хипотезата, че извънземните са най-правдоподобното обяснение за „НЛО-затъмнението от страна на правителството”. Аз не отричам нито силата, нито състоятелността на техните аргументи. Но както ще покажа, съществуват други документи, които не по-малко убедително опровергават тази хипотеза, само че въпросните прочути имена никога не ги споменават на своите конференции, защото несъмнено придават „нацистки уклон” на цялата работа, даже ако „извънземните” остават в картината.
Пак така, употребата ми на „Нацистката легенда”, за да изтълкувам наново историята на MAJIC-12 и „Денят след Розуел” на Корсо, може да бъде превратно разбрана. Съответно не вярвам, че „Нацистката легенда” обяснява всички свидетелства за НЛО по простата причина, че те са прекалено много, за да бъдат от един източник. Тя обяснява само ограничен набор от случаи в определена времева рамка на определени места. Логично, тя обяснява и част от подбудите на онези, които потискат „истината за НЛО”, но категорично не всички подбуди.
Въпреки че максимално се опитвам да огранича недоразуменията, не очаквам тази книга да ми осигури покани за НЛО-конференции в обозримото бъдеще, нито пък да ме направи мил и драг на изповядващите „езотерични науки” по причини, които ще станат ясни от изложението ми.
На читателя остава да прецени дали са събрани солидни факти и доказателства за до голяма степен умозрителната възстановка, която следва.
