40 години в храма на Мелпомена - Георги Василев

Изданието е обрасло с паратекстове - два предговора и посвещение, - които бързат да предупредят, че съчинението не е художествена литература, а просто "дневници и откъслечни епизоди за колеги, режисьори, случки и събития, за пътя в пловдивската Мелпомена".
Трениран от автобиографиите на Т. Колев, Г. Калоянчев, С. Мутафова и Т. Лолова, никак не повярвах на словата, мислейки ги за реторична поза, но този път интуицията (или инерцията) ми изневери. Книгата всъщност е двойно юбилейна, тя отбелязва творческата 40-годишнина на актьора и същевременно е посветена на 120-годишния юбилей на Драматичния театър в Пловдив, основан през 1881 г. Преди същинския разказ за семейството и младенчеството, авторът е поставил едни свое-временни “Размишления в Античния театър”, начеващи с монолог на... Едип (ще го подмина, няма да си позволя да правя психоаналитичен сюжет, въпреки че генеалогичната глава “Семейството” заявява: “Най-много обичах майка си”, след което споменава колко запален по театъра бил бащата и т.н.). Дългият преамбюл свободно кръстосва времевия вектор от Античността до постмодерността, от преди 2500 години до 2001 г., прокарвайки предсказуеми успоредявания, антитези и сравнения за случващото се по тези земи - все в полза на древността, разбира се.

Пълният текст на експозето на Борис Ангелов можете да прочетете тук:
http://liternet.bg/publish/bangelov/recenzii/gvasilev.htm