По бреговете на Октомври
Казват, че животът е поредица от избори. И можем… уж... да гребем и да вземаме с шепите си. Но от всички избори един не ни е даден – да останем бели като тази корица. Да останем без порезни рани. По това си приличаме. Ти и аз. По това, че макар да сме се изправяли пред различни препятствия, сме изпитвали едни и същи чувства и сме имали своите турбулентности. Летим нависоко, падаме отвисоко. И така трябва да бъде. Защото не ни отива нищо по-малко от волността и вдъхновението, които ни дават висините.*
Аз съм фрактура на човека, който бях вчера.
Това си и ти.
Всички сме претворени образи на миналото,
но непременно лошо ли е.
Все едно някой е отрязал крилете на птица,
без да знае,
че после ще ѝ поникнат криле от стомана.